Доминикански орден

(пренасочване от Доминиканци)

Доминиканският орден (Ordo fratrum praedicatorum, OP) е католически монашески орден, съществуващ от XIII в. Един от Ордените на проповедниците. Негов основател е Доминик де Гусман (1170-1221 г.)- след смъртта си канонизиран под името Свети Доминик (1234 г.) Орденът е известен като "доминиканци", а оттам и като Божиите кучета (поради сходното звучене на латински: Domini canes).

Доминикански орден
Информация
Латинско имеOrdo Fratrum Praedicatorum
Съкратено имеOP
ЦъркваКатолическа църква
ДевизLaudare, Benedicere, Praedicare (Възхвалявай, благославяй, проповядвай)
ОснователСвети Доминик
Основаване1214 г.
Утвърждаване1216
Численост5906 (2010)
Статутдействащ
Сайт[1]
Доминикански орден в Общомедия
Св. Доминик

Девизът на доминиканците е „Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам!“ (на латински: Laudare, benedicere, praedicare).

Организация редактиране

Първата община на доминиканците е създадена в Тулуза през 1214 от Свети Доминик, а 2 години по-късно те официално са признати за монашески орден от папа Хонорий III. Орденът бързо се разраства и скоро има представители във Франция, Испания и Италия. Впоследствие получава световно разпространение и през 2004 г. в състава на доминиканците са 6109 монаси-мъже и 3724 монахини. Манастирите на ордена са 622, към онзи момент. Много от монасите живеят извън манастирите, посветени на мисионерство по цял свят.

Към доминиканците принадлежат и онези последователи на Доминик де Гусман, които са приели обетите на ордена и неговия начин на живот, но са избрали да останат да живеят в света, а не -- зад манастирските стени. Облеклото им било съставено от дълги бели ризи, върху които обличат дълги наметала с качулка. Известни са като терциарии.

Въпреки че при влизането си в ордена доминиканците полагат обет за бедност и се отказват от всичката си собственост, те не стигат до крайност в тази насока. Основната им цел и занятие, – учението, - изисква уседналост и условия за самообучение и усъвършенстване. Всеки брат обитава собствена килия, а във всеки манастир има богата библиотека, за целите на задълбоченото изучаване на Библията и подготовката на грамотни теолози. Основават собствени университети, за да подпомогнат задачата си – в Болоня, Кьолн, Оксфорд.

Освен като учени и проповедници (), доминиканците са известни и с борбата, която водят срещу ересите, като дейци на Света Инквизиция.

Известни доминиканци редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране