Доминикански орден

(пренасочване от Доминиканци)

Доминиканският орден (Ordo fratrum praedicatorum, OP) е католически монашески орден, основан от испанеца св. Доминик де Гусман през XIII в.

Доминикански орден
Cr.domenicana.JPG
Информация
Латинско имеOrdo Fratrum Praedicatorum
Съкратено имеOP
ЦъркваКатолическа църква
ДевизLaudare, Benedicere, Praedicare (Възхвалявай, благославяй, проповядвай)
ОснователСвети Доминик
Основаване1214 г.
Утвърждаване1216
Численост5906 (2010)
Статутдействащ
Сайт[1]
Доминикански орден в Общомедия
Св. Доминик

Един от Ордените на проповедниците, известен е и като орден на Божиите кучета (поради сходното звучене на латински: Domini canes).

ОрганизацияРедактиране

Основната дейност на ордена е проповядване на Евангелието, образование и научна дейност, мисионерство, борба срещу ересите. През 2004 г. в състава на доминиканците са 6109 монаси и 3724 монахини в женския клон на ордена. Манастирите са 622.

Орденът има и трети клон – т.нар. терциарии. Това са хора, които са приели обетите на съответния орден и неговия начин на живот, но са избрали да останат да живеят в света, а не зад манастирските стени. Облеклото им било съставено от дълги бели ризи, върху които обличали дълги наметала с качулка.

Девизът на доминиканците е „Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам!“ (на латински: Laudare, benedicere, praedicare).

ИсторияРедактиране

Първата община на ордена е създадена в Тулуза през 1214 от Св. Доминик. Орденът бързо се разпространил във Франция, Испания и Италия. Най-важната задача за доминиканците било задълбоченото изучаване на Библията и подготовката на грамотни теолози. Основали собствени университети, за да подпомогнат задачата си – в Болоня, Кьолн, Оксфорд. Разгръщат постепенно и широка мисионерска дейност – от Киев до Китай.

Въпреки че при влизането си в ордена доминиканците полагат обет за бедност и се отказват от всичката си собственост, при тях е характерно, че не стигат до крайност в тази насока. Основната им цел и занятие – учението, изисква уседналост и условия за самообучение и усъвършенстване. Всеки брат е имал своя собствена килия, а във всеки манастир – богата библиотека. Неслучайно доминиканци са много от средновековните мислители и учени – Тома Аквински, Алберт Велики, Томазо Кампанела, Фра Бартоломео.

Известни доминиканциРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране