Доминикански орден
Доминиканският орден (Ordo fratrum praedicatorum, OP) е католически монашески орден, основан от испанеца св. Доминик де Гусман през XIII в.
| Доминикански орден | |
|---|---|
 | |
| Информация | |
| Латинско име | Ordo Fratrum Praedicatorum |
| Съкратено име | OP |
| Църква | Католическа църква |
| Девиз | Laudare, Benedicere, Praedicare (Възхвалявай, благославяй, проповядвай) |
| Основател | Свети Доминик |
| Основаване | 1214 г. |
| Утвърждаване | 1216 |
| Численост | 5906 (2010) |
| Статут | действащ |
| Сайт | [1] |
| Доминикански орден в Общомедия | |
Един от Ордените на проповедниците, известен е и като орден на Божиите кучета (поради сходното звучене на латински: Domini canes).
ОрганизацияРедактиране
Основната дейност на ордена е проповядване на Евангелието, образование и научна дейност, мисионерство, борба срещу ересите. През 2004 г. в състава на доминиканците са 6109 монаси и 3724 монахини в женския клон на ордена. Манастирите са 622.
Орденът има и трети клон – т.нар. терциарии. Това са хора, които са приели обетите на съответния орден и неговия начин на живот, но са избрали да останат да живеят в света, а не зад манастирските стени. Облеклото им било съставено от дълги бели ризи, върху които обличали дълги наметала с качулка.
Девизът на доминиканците е „Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам!“ (на латински: Laudare, benedicere, praedicare).
ИсторияРедактиране
Първата община на ордена е създадена в Тулуза през 1214 от Св. Доминик. Орденът бързо се разпространил във Франция, Испания и Италия. Най-важната задача за доминиканците било задълбоченото изучаване на Библията и подготовката на грамотни теолози. Основали собствени университети, за да подпомогнат задачата си – в Болоня, Кьолн, Оксфорд. Разгръщат постепенно и широка мисионерска дейност – от Киев до Китай.
Въпреки че при влизането си в ордена доминиканците полагат обет за бедност и се отказват от всичката си собственост, при тях е характерно, че не стигат до крайност в тази насока. Основната им цел и занятие – учението, изисква уседналост и условия за самообучение и усъвършенстване. Всеки брат е имал своя собствена килия, а във всеки манастир – богата библиотека. Неслучайно доминиканци са много от средновековните мислители и учени – Тома Аквински, Алберт Велики, Томазо Кампанела, Фра Бартоломео.
Известни доминиканциРедактиране
- Св. Доминик (1170–1221) – светец и монах, създател на Доминиканския орден
- Алберт Велики (1193–1280) – теолог и философ на Доминиканския орден
- Тома Аквински (1225–1274) – теолог и философ на Доминиканския орден
- Майстер Екхарт (1260–1327) – философ и мистик
- Томас де Торквемада (1420–1498) – първият велик инквизитор на Испания
- Джироламо Савонарола (1452–1498) – флорентински проповедник и обществен реформатор
- Фра Бартоломео (1469–1517) – един от известните представители на флорентинската школа по живопис
- Джордано Бруно (1548–1600) – учен и поет, по-късно излязъл от ордена
- Жак Клеман (1565–1589) – убиец на френския крал Хенри III Валоа
- Томазо Кампанела (1568–1639) – философ, писател-утопист
- Бенедикт XIII (1649–1730) – римски папа
Вижте същоРедактиране
- Religiosam vitam – була на римския папа Хонорий III от 22 декември 1216 г., с която се утвърждава Доминиканският орден.