Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дона.

Дона също Донин (на немски: Dohna, Donin, Donyn) е стар графски и бургграфски германски благороднически род.

Герб на род Дона
Герб на бургграфовете на Дона, 1286
Герб на род Дона, 15 век
Замък Дона

Първо фамилията живее в Рьота южно от Лайпциг и около 1143 г. получава бургграфството Дона заедно със замък Дона (югоизточно от Дрезден при Пирна). Родът обаче е изтласкан от Саксония около 1400 г. от Ветините. Фамилията отива през Бохемия в Силезия, където една линия остава до 1711 г. Друг клон отива в Лужица (до ок. 1600), а друга линия около 1500 г. в Източна Прусия, където остава до 1945 г. Клонът Шлобитен е издигнат на 1 януари 1900 г. на наследствени пруски князе.

Към средата на 12 век, през 1143 или 1144 г. Хайнрикус де Родева (* пр. 1143; † сл. 6 май 1171/пр. 28 юли 1181), по времето на крал Конрад III, получава бургграфството Дона като имперско дарение. [1][2] Той се смята за родоначалник на фамилията.

Бургграф Хайнрих III трябва през 1256 г., заради конфликти с епископа на Майсен Конрад I фон Валхаузен, да напусне временно графството и замък Дона и отива в Остриц, който от 1230 г. е собственост на Донин и е под господството на крал Отокар II Пршемисъл от Бохемия. Там той, или син му Ото II, получава от него замък Улсиц в Северна Бохемия, който след това се нарича замък Грабщейн (замък Графенщайн) и остава до 1562 г. собственост на една негова линия. Около 1275 г. фамилията става собственик на замък Веезенщайн. Император Фридрих I Барбароса дава задачата да плануват Дрезден и първия мост там.

От 1385 до 1402 г. се състоят битки между бургграфовете на Дона, предиззвикани от младия бургграф Йешке фон Дона (фон Донин; † 1403 или 1404) и саксонския благородник Ханс фон Кьорбиц и маркграф Вилхелм I фон Майсен. Конфликтът завършва със загубата на бургграфовете фон Дона и цялата им собственост, която получава род Ветини.

През 15 век родът се разделя на силизийска и пруска линии. Силезийската линия изчезва през 1711.

Станислаус фон Дона (1433 – 1504), бургграф и господар на Донен, основава пруската линия. Пруската линия се разделя на две, клон Дона-Лаук и Дона-Райхертсвалде. През 1878 г. Райхертсвалде попада на клон Лаук и остава там до 1945 г.

Крал Фридрих Вилхелм IV издига на 10 септември 1840 г. майоратите Шлобитен, Лаук, Райхертсвалде и Шлодиен с Карвинден на графство Дона.

ЛитератураРедактиране

  • Susanne Baudisch: Lokaler Adel in Nordwestsachsen. Siedlungs – und Herrschaftsstrukturen vom späten 11. bis zum 14. Jahrhundert. Böhlau, Köln/Weimar/Wien 1999, ISBN 3-412-02599-2.
  • Siegmar Graf zu Dohna: Die Donins. Aufzeichnungen über die erloschenen Linien der Familie Dohna. 4 Bände, Berlin 1877 – 1886.
  • Lothar Graf zu Dohna: Dohna. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 43 – 46 (Digitalisat).
  • Lothar Graf zu Dohna: Die Dohnas und ihre Häuser. Profil einer europäischen Adelsfamilie. Wallstein Verlag, Göttingen 2013, ISBN 978-3-8353-1237-1.
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Band 53: Adelslexikon, Band 2, C. A. Starke, Limburg/Lahn 1974.
  • Vincenz Kaiser: Von Potschappel nach Grafenstein. Die Burggrafen von Dohna und ihre Ministerialität zwischen Elbtal und Oberlausitz im Hochmittelalter. In: Neues Lausitzisches Magazin. Zeitschrift der Oberlausitzischen Gesellschaft der Wissenschaften. Neue Folge, Band 13, Görlitz/Zittau 2010, S. 111 – 136.
  • Christine Klecker: Wie Dohna verlorenging. Museum Schloß Weesenstein, 1991.
  • Volker Press: Das Haus Dohna in der europäischen Adelsgesellschaft des 16. und 17. Jahrhunderts. In: Reformatio et reformationes. Festschrift für Lothar Graf zu Dohna zum 65. Geburtstag. THD, Darmstadt 1989, ISBN 3-88607-069-7, S. 371 – 402.
  • Eckhart Leisering: Acta sunt hec Dresdene – die Ersterwähnung Dresdens in der Urkunde vom 31. März 1206, Sächsisches Staatsarchiv, Mitteldeutscher Verlag (mdv), Halle/Saale und Dresden 2005, Seiten 96, ISBN 978-3-8981-2320-4. Erläuterungen zum Ort Dohna und zu Henricum burcgravium de Donin S. 5/11/20/25-34/33/49-50.
  • Torsten Foelsch: Schlodien & Carwinden. Zwei Schlösser in Ostpreußen und die Burggrafen und Grafen zu Dohna. Foelsch & Fanselow Verlag, Groß Gottschow 1. Auflage 2014, ISBN 978-3981637700; viele Informationen über das Schloss Carwinden und die Familie zu Dohna.
  • Johann Gottlob Worbs: Denkwürdigkeiten aus der Geschichte der Reichs-Burggrafen und Grafen zu Dohna und der Grafen von Kospoth. Sagan 1800 (Digitalisat).

ИзточнициРедактиране

  1. Friedrich Hausmann: Heinricus de Rodewa. In Die Urkunden Konrads III. und seines Sohnes Heinrich (= MGH DD reg. et imp. Germ., Band 9), Wien/Köln/Graz 1969, Nr. 86, S. 152 – 154, S. 154 Z. 17.
  2. Karlheinz Blaschke: Dohna. In: Lexikon des Mittelalters. Band 3, München u.a. 1983, Sp. 1166.

Външни препраткиРедактиране