Донските казаци (на руски: Донски́е казаки́) са най-многочислената група казаци в Руската империя. Историческото название на донските казаци е свързано с едноименната река Дон. Обитавали са територията на днешната Ростовска област, части от Волгоградска, Луганска, Воронежка и Донецка област на Русия и Украйна, както и на руската република Калмикия.

Предводителят им носи титлата атаман.

Донските казаци активно участват в руската колонизация на Сибир.

През 1786 – 1920 година основната територия на донските казаци образува самостоятелна административна единица - Област на Донската войска, чийто център от 1806 година е град Новочеркаск.

След Октомврийската революция участват в борбата срещу болшевиките, поради което са подложени на репресии.

Външни препратки

редактиране