Отваря главното меню
Дончо Ватах
български войвода
Роден:
Починал: 1850 г.

Дончо Ватах е български хайдутин от първата половина на XIX век. Четник на дядо Никола Кърджалията. Дончо войвода хайдутува близо трийсет години. Подвизава се из Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Одринско и Димотишко. Главното поле на неговата дейност била Средна гора и Одринско.

БиографияРедактиране

Константин Иречек пише за него в История на българите[1]:

Най-бележит юнак измежду всички български хайдути бил Дончо Ватах от Копривщица, вероятно съратник на гонителя на кърджалиите Дядо Никола. Живеейки ту по балканските и родопските височини, ту край устието на Марица, той преследвал еднакво както грабителите турци, така и султановия низам, па и чорбаджии българи. Придобитите пари раздавал на бедни, както християни, тъй и мохамедани: купувал им волове и им изплащал дълговете. Затова той се ползвал с такова уважение сред българското, гръцкото и турското селско население, че никой нищо не можел да му направи. В 1848 г. против него били изпратени 200 низами от Одрин, от които само 60 се върнали живи. Оттогава чиновниците го оставили на мира. За него разказват, че той притежавал свръхестествени — вълшебни — сили, толкоз повече, че често прекарвал край Узункюприйския мост и дори спял под сводовете му; казвали, че там се срещал със самодиви. Турските войници били преизпълнени със суеверен страх пред него. Както едно време албанците за гръцкия клефт Никоцар на Олимп, така сега низамите разказвали за Дончо, че той е неуязвим, и дори твърдели, че те виждали как отскачат от него куршумите. До каква степен всичко напомняло средните векове, се види от това, че одринският паша, честен стар турчин, освободил хванатия веднъж и доведения при него Дончо, защото му станало жал да погубва такъв храбър юнак.

СемействоРедактиране

Жени се за Пена Каблешкова. След смъртта на Стойка – съпруга на брат ѝ хаджи Лулчо Дончов Каблешков и майка на Тодор Каблешков, "мама Пена" се грижи за Тодор Каблешков и 5-те му братя и сестри.

ИзточнициРедактиране

  1. История на българите с поправки и добавки от самия автор акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров