Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)

флорентински благородник
Вижте пояснителната страница за други личности с името Лоренцо де Медичи.

Дон Лорèнцо ди Фердинандо де Мèдичи (на италиански: Lorenzo di Ferdinando de' Medici, Don Lorenzo de' Medici; * 1 август 1599, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 15 ноември 1648, Флоренция, Велико херцогство Тоскана) от фамилията Медичи, е принц от Великото херцогство Тоскана и испански гранд с обръщението „дон“, военен и дипломат.

дон Лоренцо де Медичи
Lorenzo de' Medici
принц от Великото херцогство Тоскана, военен и дипломат
Роден
Починал
15 ноември 1648 г. (49 г.)
ПогребанПараклиси на Медичите, Сан Лоренцо (Флоренция)
РелигияКатолицизъм
Герб
Семейство
РодМедичи
БащаФердинандо I Медичи
МайкаКристина Лотарингска
Братя/сестриКозимо II де Медичи
Елеонора де Медичи
Катерина де Медичи
Франческо де Медичи
Карло де Медичи
Филипино де Медичи
Мария Мадалена де Медичи
Клавдия де Медичи
Съпруганяма
Децаняма
дон Лоренцо де Медичи в Общомедия

Произход

редактиране

Той е седмото дете на Великия херцог Фердинандо I де Медичи (* 1549; † 1609), кардинал и 3-ти Велик херцог на Тоскана (1587 – 1609), и на съпругата му Кристина Лотарингска (* 1565; † 1636). Негови дядо и баба по бащина линия са Козимо I де Медичи, Велик херцог на Тоскана, и Елеонора ди Толедо, грандеса от известната кастилска фамилия Алба де Тормес, а по майчина – херцог Карл III Лотарингски и Клод дьо Валоа, втората дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи. Има четири братя и четири сестри:

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Кръстен е през октомври 1600 г. Учи с братята си при Галилео Галилей, Бенедето Кастели и Джироламо Меркуриале. Освен науки и хуманитарни науки изучава конна езда, фехтовка, танци и баска топка (пилота). Обича лова.

През февруари 1609 г., след смъртта на баща си, наследява вилите Ла Петрая, Ла Топая, Кашине, Требио и Монтеветолини, владенията в Муджело, Понтасиеве, Скарперия, Пиза и Ливорно. Според волята на великия херцог Фердинанд I всички негови по-малки синове получават солидна издръжка, за да може всеки от тях да се ожени за представител на управляващ дом и да създаде странични клонове на династията Медичи. През 1617 – 1628 г. дворът във Флоренция договаря безрезултатно брака на Лоренцо, първо с принцеса от Дом Пико, херцози на Мирандола, след това с принцеса от Дом Карафа, наследница на Княжество Стиляно и Херцогство Сабионета.

Придворен живот

редактиране

През 1621 г., след смъртта на великия херцог Козимо II, Лоренцо остава единственият възрастен мъж от управляващия дом в тосканския двор. Заедно с регентите, майка си Кристина Лотарингска си и Мария Магдалена Австрийска – вдовица на по-големия му брат той участва в управлението от името на малолетния си племенник, великия херцог Фердинандо II. Друг по-голям брат на Лоренцо – кардинал Карло де Медичи рядко посещава Флоренция. На княза са поверени дипломатически отношения с управляващите домове. Въпреки че не се интересува от военна кариера и никога не е участвал във войни и битки, той получава ранг на Генералисимус на армията на Великия херцог на Тоскана и ранг на Велик конетабъл на военния орден на Свети Стефан. Принцът е привлечен от турнири, футбол, надбягвания с хрътки, конни надбягвания, театър и музика.

През юли 1621 г. Лоренцо се мести в двореца Парионе във Флоренция, който е наследил от чичо си Джовани де Медичи. Тук той провежда срещи на театрални групи – Академията на непостоянните (на итал. Accademia degli Incostanti), Компанията на съгласните (на итал. Compagnia dei Concordi) и след това Компанията на непоклатимите (на итал. Compagnia degli Immobili).

Лоренцо не е в добро здраве. Злоупотребява с храна. Пътува много с образователни и дипломатически цели в италианските и германските държави. През 1617 г. е в Мантуа за сватбата на сестра си Катерина с херцог Фердинандо Гондзага. През 1619 г. пътува инкогнито до херцогствата Урбино, Мантуа, Модена и Парма, Венецианската и Генуезката република. През 1621 г. посещава Папската държава и прави поклонение в Лорето. По време на това пътуване посещава сестра си Клавдия и нейния съпруг, херцог Федерико Убалдо дела Ровере.

През 1623 г. оглавява посолството на Великото херцогство, изпратено в Урбино за овдовялата сестра на принца и нейната дъщеря Виктория. Дворът във Флоренция поверява на Лоренцо въпросите, свързани с наследството на неговата племенница. За тази цел той посещава Рим, за да привлече подкрепата на папа Урбан VIII. През 1626 г. придружава сестра си Клавдия в Инсбрук за сватбата ѝ с ерцхерцог Леополд V Хабсбургски. Лоренцо мисли да се запише в Имперската армия и да участва във войната с протестантите в Бохемия. Вместо това, след като посещава двора в Мюнхен, той остава известно време на гости на херцога на Лотарингия Шарл I дьо Гиз в двора в Нанси. След това пристига в щаба на императорската армия във Волфсбург. През декември 1626 г. чумата го принуждава да напусне армията и да се върне във Флоренция. През 1635 г. Лоренцо отново посещава Венеция.

Колекционер

редактиране

След ремонта на вила Ла Петрая близо до Флоренция, извършена от архитекта Джулио Париджи, принцът я прави своя провинциална резиденция и инструктира известния художник Балдасаре Франческини да я изрисува. Тук през 1630 – 1640-те години той събира най-богатата колекция от произведения, включително скулптури на Микеланджело Буонароти, Джамболоня, Джовани Франческо Сузини, гравюри на Албрехт Дюрер и Жак Кало, картини на италианските художници Джованни да Сан Джовани, Карло Долчи, Франческо Фурини, Винченцо и Чезаре Дандини, Леонардо Ферони, Орацио Фидани, Джовани Гарцони, Артемизия Джентилески, Балдасаре Франческини, Доменико и Валоре Казини, Бачо дел Бианко и Стефано дела Бела, както и на фламандските художници Петер Паул Рубенс, Юстус Сустерманс и Антонис ван Дайк.

Последни години и смърт

редактиране
 
Фердинандо II де Медичи

През последните няколко години Лоренцо има сериозни здравословни проблеми, обострят се подаграта и артритът му. Умира на 49-годишна възраст на 15 ноември 1648 г. във Флоренция. Завещава цялото си имущество на своя племенник, великия княз Фердинандо II, с молба да раздаде част от него на роднини и слуги, както и да даде милостиня на бедните и за панихиди. Погребан е в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция.

През 1857 г., по време на първата ексхумация на тленните му останки, в гроба му са открити почти разложени кости и дрехи. Дрехите съответстват на испанската мода от XVII век. Възможно е да се установи, че принцът е погребан в лилава кадифена жилетка, бродирана със злато, и в филцова шапка с пера.

Източници

редактиране


  • ((it)) Alberi Eug. Relazioni degli Ambasciatori Veneti al Senato: Comprende le relazioni degli stati Europei, tranne l’Italia: Firenze: A Spese dell’ Editore, 1863. P. lxxiv.
  • ((it)) Lippi D. Illacrimate Sepolture. Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici: Firenze: Firenze University Press, 2006.
  • ((it)) Elisabetta Stumpo. Medici, Lorenzo de’ // Treccani.it. Посетено на 31 март 2023 г.
  • ((en))Don Lorenzo de’ Medici // The-Medici-Family.com. Посетено на 31 март 2023 г.
  • ((it)) Litta P. Medici di Firenze. Tavola XV // Famiglie celebri di Italia[it] : Milano : Paolo Emilio Giusti ed., 1819. – Vol. I. Посетено на 31 март 2023 г.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Лоренцо 1599 – 1648)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​