Допълнение
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Допълнение в езикознанието и граматиката е второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото.
Изразява се със съществително име или местоимение, което посочва обекта на действието. Отговаря на въпросите: Какво?(-а;-и) Що? и Кого?
Пример:
- Христо хвърли топката.
Прието е да се подчертава с 2 прави линии и наклонена черта, която ги пресича (≠).
Допълнението не може да бъде изразено чрез деепричастие.
Пряко допълнение Редактиране
Пряко допълнение в изречението е съществително име (или именна група), което означава обект, засегнат от глаголното действие. Пряко допълнение може да има само при сказуемо, изразено с преходен (транзитивен) глагол. Когато се замества с винителните форми, е пряко допълнение. Обикновено няма предлог.
Непряко допълнение Редактиране
Непрякото допълнение се употребява и при преходни глаголи. Например глаголът „харесвам“ е преходен. Може да има пряко допълнение: Харесвам футбола. Може да има и непряко допълнение: Харесах ти нови дънки.
Тези думи, които могат да бъдат заместени с: го, я, ги, са преки допълнения.
Когато се замества с дателните форми (на мен ми, на него му, на нея ѝ) е непряко допълнение, има и предлог.
Удвояване на допълнението Редактиране
Характерна особеност на българския език, която се среща и в другите балкански езици, е удвояването на допълнението, характерно както за прякото, така и за непрякото допълнение.
Удвояването на допълнението се осъществява посредством:
- Пълна и кратка форма на личното местоимение. Например: Мен ме избраха; На тях им изпратиха покани по пощата; Вас Ви очакват утре; На нея ѝ казаха резултата веднага.
- Съществително име и кратко местоимение. Например: Както се вижда, мама са я знаели всички (Й. Йовков); На детето му порасна първото зъбче; Хората ги преценяват по делата; На Мария ѝ дадоха главната роля.