Дора Метева

Дора (Теодора) Василева Аврамова – по мъж Лалю Метева е българска поетеса, учителка, преводач и редактор на преводи. Твори под псевдонима Дарина Апостолова.

Дора Метева
българска учителка, поетеса и преводач
Родена	24 март 1894 г. София, Княжество България
Починала	7 март 1967 г. София, Народна република България
Националност	България
Учила в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение
Семейство
Баща	Васил Аврамов
Съпруг	Лалю Метев

Биография

Родена е на 24 март 1894 г. в София, в семейството на Васил Аврамов (1863-1946) от Калофер и Цветана Кънчева (1864-1943) от Габрово. Има двама братя — художника Никола Аврамов (1897-1945) и Рачо Аврамов (1900-1972). Омъжена за един от най-заможните българи — индустриалеца Лалю Метев Чехларов (1885-1957) от Габрово. Техен осиновен син е проф. Васил Метев (1931-2007), върху когото като настойници оказват силно въздействие за формирането на цялостната му личност.

Възпитаничка на Втора девическа гимназия „Отец Паисий“. Живее със семейството си в кв. Ючбунар на улица „Отец Паисий“ № 34 в голяма къща с приветлив двор.

Дора Аврамова е избирана неколкократно за Мис „София“, конкурса за „Мис България“ – в тогавашния му вариант.

През 1916 г. завършва славянска филология и литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. През 1918 г. придобива учителска правоспособност.

Назначена е за учителка по български език в Първа софийска девическа гимназия (днес 7 СОУ „Свети Седмочисленици“). Любопитен факт е, че си позволява да напише оценка „слаб“ на дъщерята на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, нещо което не си е бил позволявал нито един учител в страната. Веднага след това, през същата 1920 г., Дора Аврамова-Метева е уволнена от Първа софийска девическа гимназия заради открито изразяваните критики и прогресивни идеи.

Заема се изключително с благотворителност и заниманията си като филолог. Превежда романа „Освобождение“ (втора част на „Силния човек“) от Станислав Пшибишевски.

Всички стихове на Дора Метева, под псевдоним Дарина Апостолова са печатани в редактирания от Христо Чолчев Архив на оригинала от 2006-02-14 в Wayback Machine. тогава „Вестник на жената“ (1921-1923).

За тях някога Христо Ясенов (1889-1925) е писал, че са най-хубавите стихове на български против войната (1912-1918).

На 19 март 1941 г. на основание чл. 43 от ЗИДОИ (ДВ, бр.267/1940) официално осиновява племенника си Васил Метев.

По време на Втората световна война открито проявява антихитлериски и антивоенени настроения, поради което не веднъж е била изправяна пред заплахи.

След 9 септември 1944 г. попада под ударите на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и Закона за трудовата поземлена собственост. Въз основа на което в периода от 1947 г. до години след смъртта ѝ настъпила през 1967 г. са конфискувани или одържавени всичките ѝ имоти и имущества, включително автомобилите и наследствените 1308 броя акции от Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“ – Плевен.

Принудена е да работи на хонорар като преводач и редактор на преводи към издателствата „М. Г. Смрикаров“, „Народна култура“, „Народна просвета“, „Народна младеж“, „Партиздат“, „Отечествен фронт“, „Наука и изкуство“, „Военно издателство“ и др., за да може да издържа семейството си.

От извършената проверка в архивните фондове на служба „Архив“ – МВР относно причините на изселване, се установява следното: По политически причини от София във Враца със заповед № 512/28.10.1949 г. на Министъра на вътрешните работи е изселено семейството в състав: Лалю Метев Чехларов – глава, Дора Василева Метева – съпруга, Васил Лалев Метев – син…

Умира на 7 март 1967 г. в София.

Преводи

Превела е над 50 тома от руски и световни класици, сред които:

• В. Бианки, „Горски къщурки“. Приказки и разкази. Просвета, 1946 (Илюстр. Е. Рачева)
• М. Е. Салтиков-Шчедрин, „Губернски очерки“, М. Г. Смрикаров, 1947
• М. Е. Салтиков-Шчедрин, „Господа Головльови“, М. Г. Смрикаров, 1947
• В. Костилев, „Москва в поход“, М. Г. Смрикаров, 1947
• Вилис Лацис, „Синът на рибаря“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., О. Ф., 1950
• „Очерки по педагогика“, Н. И., 1950 (съвместно с Н. Мънков)
• А. С. Макаренко, „Знамена на кулите“, Н. К., 1951
• Алена Бернашкова, „Пътят е открит“, Н. К., 1952 (съвместно с Л. Кацкова)
• А. С. Макаренко, „Книга на родителите“, Просвета, 1952
• И. М. Духовни, „Очерки по педагогика“, Н. И., 1953 (съвместно с Н. Мънков)
• К. Федин, „Скица на Ленин“, в. О. Ф., 1953
• Н. И. Попов, „Дъщерята на учителя“, Н. П., 1954
• „Педагогика“ – учебник за учителските институти, Н. П., 1954 (съвместно с Н. Мънков)
• Lu Xun, „Щастливо семейство“, Н. К., 1955
• Джавахарлал Неру, „Откриването на Индия“, О. Ф., 1955
• А. И. Куприн, Избрани произведения в 2 тома, Н. К., 1956
• В. Губарьов, „Госпожица“, Н. К., 1956
• Н. Чуковски, „Балтийско небе“, Н. К., 1956
• Чжао Шу-Ли, „В село Санливан“, Н. К., 1957
• Го Мо-Жо, Избрани съчинения, Н. К., 1958
• Хан Сер Я, „Залез“, Н. К., 1958
• А. С. Макаренко, „Книга за родителите“, Н. П., 1960
• И. А. Паршин, „Луна“, Н. П., Природонаучна библиотека, Физика и математика, 1962 (съвместно с В. Метев)
• Пособие за учители, Н. П., 1963 (съвместно с В. Метев)
• А. И. Куприн, „Дуел“, Н. М., 1972
• К. Федин, „Необикновено лято“, П., I-изд. 1950, II-изд. 1977
• Джавахарлал Неру, „Пробуждането на Индия“, П., 1983
• А. И. Куприн, „Дуел“, В. И., I-изд. 1966, II-изд. 1983

Участвала е самостоятелно или колективно в преводите на повече от 300 книги и 200 филма.

Любопитно

Запалена автомобилистка, притежавала луксозен буик и спортен модел ситроен (кабриолет). Първата от трите автомобилистки в България (заедно с царица Йоанна), за което свидетелства изпитен протокол 41227 от 1 август 1930 на Дирекция на полицията.

Източници

• Александър Сергеевич Пушкин 1799–1837 – С.: НБКМ: Отдел „Препоръчителна библиография“, 1974. с. 121 [Със звездичка са означени имената на рецензентите].
• Бацаров, В. Г. Руско-български фолклорни и литературни връзки. С.: Наука, 1977. с. Аврамова-Метева Д. I, 302, 383.
• Белев, Кръстю. Девойките от завода: роман. – С.: Профиздат, 1951. 437 с.
• Богданов, Иван. Българска литературна периодика – С.: Изд. на ОФ, 1972. с. 270, 370.
• Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними – С., 1961.
• Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними: Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти – С.: Наука и изкуство, 1978.
• Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними: Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти – 3 изд., прераб. и доп. – С.: Берон, 1989. 528 с.
• Вестник на жената: уредник Христо Чолчев – С., 1921–1924.
• Димитрова, Блага. Йордан Василев. Младостта на Багряна и нейните спътници. С.: Христо Г. Данов, 1975, 750 с.
• Димитрова, Блага. Йордан Василев. Младостта на Багряна – С.: БАН, 1993, 400 с.
• Димитрова, Блага. Йордан Василев. Дни черни и бели – С.: БАН, 1993, 336 с.
• Никола Начов. „Калоферъ въ миналото“, Калоферска дружба в София, 1927
• Петров, Ивайло, Любен Любенов. Литературната критика за българските преводи и творби на А. С. Пушкин. – С.: БАН Марин Дринов, 2006, 744 с.
• Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 2. Руска литература], С., 2001.
• Първа Софийска девическа гимназия. 1879–1929. Юбилеен сборник – С. 1932, 184 с.
• Эстетика, искусство, человек: о судбах буржоазного искусства: сборник статей – Институт философии – М.: Наука, 1977. 343 с.
• Кралева, Милка. Учителят Петър Дънов: Живот и учение. – Кибеа, 2001.
• Kraleva, Milka. The master: Peter Deunov, his life and teaching. – Kibea, 2001.

Външни препратки

• Спомени на и за Дора Аврамова-Метева, блог на Лалю Метев
• Относно: Изселването на сем. Метеви, блог на Лалю Метев
• Накратко за поетесата Дора Метева (1960), блог на Лалю Метев
• Реквием посветен на Дора Метева (1967), блог на Лалю Метев
• Иван Богданов, Българска литературна периодика, с. 270