Уикипедия

Дорога на Берлин

„Дорога на Берлин“ (превод от руски език Пътят към Берлин) е песен на композитора Марк Фрадкин по текст на Евгений Долматовски, създадена през 1944 г.[1] Също така има имената „Брянска улица“[2] и „Свързана песен“;[3] първоначално стихотворението на Долматовски е публикувано през 1943 г. във вестник „Червена армия“ под името „Улици-пътища“.[4]

Дорога на Берлин
песен
Издаденa1945 г.
Стилпесен
Езикруски език
Първият изпълнител на песента Леонид Утьосов

През юли и август 1943 г. се провежда битката при Курск, в резултат на която Червената армия окончателно овладява стратегическата инициатива във Великата отечествена война и преминава в настъпление. [1] Орел е освободен на 5 август 1943 г., Брянск на 17 септември и Гомел на 26 ноември.[5]

През ноември 1943 г. поетът Евгений Долматовски, докато е в Гомел, току-що освободен от нацистките войски, написва кратко стихотворение.[6] В мемоарите си Долматовски съобщава, че е забелязал интересна особеност: „последната улица на освободения град, по която преминават настъпващите войски, изглежда показва пътя към следващия град, който трябва да бъде превзет“.[5] Така според него „нищо повече не е съставено, само е вмъкнат ред в очертаната схема: във втората строфа – за влизането в Брянск, в третия – за Гомел, „и всичко завърши с“ строфа за улица Минск, за факта, че имаме път към Минск. Стихотворението на Долматовски е публикувано във вестник „Червена армия“ под заглавие „Улици-пътища“.[6]

Евгений Долматовски изпраща стихове на композитора Марк Фрадкин, който е в Москва.[7] Фрадкин написва музиката в началото на 1944 г. и резултатът е песен.[8] Първият изпълнител на песента „Улици-пътища“, наречена по-късно „Пътят към Берлин“, е Леонид Утьосов[7] – според Долматовски тя е специално написана от Фрадкин за Утьосов и неговия оркестър.[9] Впоследствие Утьосов си спомня: „Един проблем – песента скоро започна да остарява. В края на краищата всичко завърши с призив: „Напред, към Минск!“ И през юли 1944 г. столицата на Съветска Беларус вече беше освободена. Съветските войници отидоха по-на запад и аз започнах да добавям имената на новите градове, превзети от нашите войски: Брест, Лвов, Люблин, Варшава и така нататък, завършвайки с думите „До Берлин !“. Песента отново стана актуална”.[10][11] Така „актуализацията“ на текста на песента става в съответствие с последните доклади на Съветското информационно бюро.[7] В изпълнение на Утьосов, песента е записана на диск и то в две версии. Според някои сведения именно по време на записа на диска той получава ново име – „Пътят към Берлин“.[12]

Евгений Долматовски си спомни, че след като изпратил стиховете на Фрадкин, той не получил отговор от него доста дълго време, а след това, почти година по-късно, чул песен с непознато име „Пътят към Берлин“ на радио, в изпълнение на Утьосов.[7] Впоследствие Долматовски пише: „По никакъв начин не отказвайки авторството, все пак трябва да призная, че в песента „Пътят към Берлин“ някои редове не са точно мои, но не принадлежат на моята писалка. Варшава и Берлин изобщо не са посочени от мен в текста. С ръка на сърцето ще кажа, че дори името на песента не е измислено от мен. И все пак, ако думата „схема“ е приложима в изкуството, то заявявам, че схемата на песента е моя...“.[6] Според Долматовски той „вече не командваше песента „Пътят към Берлин“: Московското радио, Фрадкин, Утьосов бяха далече“.[13] В публикувания текст на песента има поне два различни „маршрута“ за настъпление към Берлин: Орел – Брянск – Минск – Брест – Люблин – Варшава[11] и Орел – Брянск – Киев – Лвов,[14] [15] [16]

Песента „Пътят към Берлин“ звучи по време на Парада на победата, състоял се на 24 юни 1945 г. на Червения площад в Москва – тя се изпълнява от военен оркестър в ритъма на марша.[17] Впоследствие песента „Пътят към Берлин“ (или откъси от нея) са изпълнени във филмите „Юлски дъжд“ (1963, реж. Марлен Хуциев )[18] и „ Мястото на срещата не може да се промени “ (1979, реж. Станислав Говорухин ). .

В годините на Брежнев песента става популярна сред съветската младеж в своеобразна интерпретация. Историкът и писател Сергей Семанов припомни, че те го пееха навсякъде и тъй като отвореният стил и строфа позволяваха безкрайно добавяне на нови и нови дестинации, „започнахме направо от Берлин, където беше улица Париж“, след това „разбира се“, взехме то с битка Париж „и прочете за улица Мадрид “, а тази песен „пътешествие“ завърши в Токио.[19]

Анализ и отзиви

редактиране

Музикологът Алиса Курцман пише, че песента „Пътят към Берлин“ се отличава със сложен набор от изразителни средства: тя се основава на „редуването в мелодията на интонацията на съпътстващи песни, маршове, усуквания на езици, широки декламационни скокове “ . Според нея в тази песен Фрадкин е намерил „онези техники, които ще използва през целия си по-нататъшен творчески път“.[20]

Източници

редактиране
  1. ↑ а б Железный, Шемета 2010, с. 200 – 201.
  2. ↑ Курцман, Фрадкин 1991, с. 26.
  3. ↑ Долматовский, Евгений Аронович. Собрание сочинений в трех томах: Стихотворения 1933 – 1988; Рассказы в стихах. Песни // 1989. с. 619. Т. 1. Архивиран от оригинала на 19 юни 2022. Посетен на 15 февруари 2023. ISBN 5-280-00777-3
  4. ↑ Соловьёва, И. Людмила Георгиевна Алексеева: вся жизнь – служение добру // Литрес, 2019. Архивиран от оригинала на 19 юни 2022. Посетен на 15 февруари 2023.
  5. ↑ а б Луковников 1975, с. 240.
  6. ↑ а б в Долматовский, Было 1975, с. 608.
  7. ↑ а б в г Курцман, Фрадкин 1991, с. 27.
  8. ↑ Железный, Шемета 2010, с. 201.
  9. ↑ Гейзер, Утёсов 2008, с. 211.
  10. ↑ Дмитриев, Утёсов 1982, с. 156.
  11. ↑ а б Дорога на Берлин // a-pesni.org. Архивиран от оригинала на 23 марта 2017. Посетен на 15 февруари 2023.
  12. ↑ Железный, Шемета 2010, с. 201 – 202.
  13. ↑ Долматовский 1975, с. 344.
  14. ↑ Луковников 1975, с. 239.
  15. ↑ Луковников 1975, с. 349.
  16. ↑ Железный, Шемета 2010, с. 202 – 203.
  17. ↑ Курцман, Фрадкин 1991, с. 28.
  18. ↑ „Ничего не страшно, если ты не один…“ // stoletie.ru, 5 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2020. Посетен на 16 февруари 2023.
  19. ↑ Семанов 2006, с. 143 – 144.
  20. ↑ Курцман, Фрадкин 1991, с. 30.
Цитирани източници
  • Гейзер, Утёсов, М., Леонид. Жизнь замечательных людей. Москва, Молодая гвардия, 2008. ISBN 978-5-235-03046-6. с. 329. (на руски)
  • Дмитриев, Утёсов, Ю. А., Леонид. Мастера советской эстрады. Москва, Искусство, 1982. с. 208. (на руски)
  • Долматовский, Было, Е., А. Записки поэта. Москва, Советский писатель, 1975. с. 608. (на руски)
  • Железный, Шемета, А. И., Л. П. Песенная летопись Великой Отечественной войны. К, Современная музыка, 2010. ISBN 979-0706353-76-0. с. 266. (на руски)
  • Курцман, Фрадкин, А. С., Марк. Портреты советских композиторов. Москва, Советский композитор, 1991. ISBN 5-85285-235-X. с. 206. (на руски)
  • Луковников, А. Е. Друзья-однополчане. О песнях, рождённых войной. Москва, Военное издательство, 1975. с. 256. (на руски)
  • Семанов, С. Н. Россия без русских. Москва, Алгоритм, 2006. ISBN 9785926502661. (на руски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дорога_на_Берлин&oldid=11732896“.