Уикипедия

Доротей Скопски

български духовник
Вижте пояснителната страница за други личности с името Доротей.

Доротей е православен български духовник, патриаршески и впоследствие екзархийски митрополит.

Доротей Скопски
български духовник
Роден
около 1830 г.
Починал
15 август 1875 г. (45 г.)
Религияправославие
Семейство
Братя/сестриСпас Иванов
Доротей Скопски в Общомедия

Биография редактиране

Роден е около 1830 година в Копривщица със светското име Дончо Иванов Спасов.[1] Син е на Иван Спасов Абрашев и Рада Герова-Мушек, дъщеря на учителя Геро Добрович.[2] По-голям брат е на д-р Спас Иванов.

В 1847 година се замонашва в Хилендарския манастир. В 1850 година е таксидиот в Плевен. През същата година е назначен за протосингел на епископ Партений Врачански (1850 - 1852). На практика епархията се управлява от Доротей, който иска да заеме епископската катедра. На негова страна са и врачанските първенци братя Александър и Тодораки Хаджитошеви (Хаджиеви), които благодарение на големите си връзки в Търновската епархия, на която е подчинена Врачанската епископия, и в столицата, успяват да постигнат целта.[3] В 1852 година Партений е обвинен в злоупотреби и насилия и в края на 1852 година е уволнен, а на негово място е назначен Доротей.[4] Доротей изплаща на митрополит Неофит Търновски 100 000 гроша, сума дадена от богатия му баща хаджи Иван Спасов.[5]

Доротей е приет добре от врачани, като специална делегация от миряни и клирици благодари пред меджлиса. Александър Димитриев пише специално писмо до врачани, в което ги поучава да обичат новия си архиерей, понеже е „от нашего рода и отечества“ и да не дават повод на гърците да ни укоряват, че „не знаеме да почитаме архиереите“. В „Цариградски вестник“ излиза специална дописка за тържественото посрещане на Доротей във Враца. Доротей първоначално защитава българското население пред местните власти.[4] Промяна настъпва през 1853 година, когато врачани се включват активно в движинието срещу митрополит Неофит Търновски, но Доротей, макар и българин, подкрепя архиерея си. Прекарва повечето време в Плевен при чорбаджи Минчоолу, а не във Враца и според Тодораки Хаджитошев създал във Враца своя партия, начело с учителя Васил Кръстеняков, с когото ограбили наследството на епископ Партений. Братя Хаджитошеви решават да издействат призоваването на Доротей в Цариград, а той започва да заплашва противниците си с опасни обвинения. Плевенските му поддръжници съставят махзар, в който братя Хаджитошеви са представени като „бунтаджии“. Междувременно Доротей се изпокарва с даскал Васил за имуществото на Партений[6] и прави постъпки за помирение с братя Хаджитошеви. Съответно на следната година в „Цариградски вестник“ се появяват две ласкателни писма за Доротей - едно от секретаря на митрополията Константинос Мегавулис (Костаки Мегавула), а другото от „врачански граждани“.[7]

На 12 ноември 1860 година, след смъртта на Антим Нишавски, Доротей е избран за митрополит на Нишавската епархия в Пирот.[8]

Избран за софийски митрополит на 19 април 1861 година,[9] но не е приет от населението поради патриаршистките си възгледи. В София се разразява ожесточена антипатриаршистка борба. Доротей отстранен на 6 декември 1861 година и под стража изпратен за Цариград. Управлението на епархията преминава в ръцете на българската община. Доротей се водел формално Софийски митрополит до есента на 1872 година.[10]

През зимата на 1870 година заедно с протосингела си Григорий митрополит Доротей обикаля северните българските земи, служи и ръкополага свещеници, тъй като гръцките владици са изгонени и няма кой да извършва хиротониите.[11]

След учредяването на Българската екзархия в 1871 година се присъединява към нея и е делегат на Цариградския църковно-народен събор през 1871 година. Избран е за управляващ на Одринската екзархийска епархия. Поддържа връзки с активисти на униатското движение.

През октомври 1872 година е избран за пръв екзархийски митрополит в Скопската епархия. Получава берат едва през 1874 година.[12]

Умира 15 август 1875 година в Цариград.[13][14][15]

Бележки редактиране

  1. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 62.
  2. ↑ Геров (Копривщица) // bulrod.blogspot.com. Посетен на 10 февруари 2024.
  3. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
  4. ↑ а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 142.
  5. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 27.
  6. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 143.
  7. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 144.
  8. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 185. Посетен на 4 септември 2014.
  9. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 194. Посетен на 4 септември 2014.
  10. ↑ Кратка история на Софийска епархия // Софийска Света митрополия. Посетен на 2 ноември 2021 г.
  11. ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 17, 19.
  12. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
  13. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 594.
  14. ↑ Дорофей // Православная энциклопедия
  15. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 63.
Партений → врачански епископ
(1852 – 12 ноември 1860) 		→ Паисий
Антим → нишавски митрополит
(12 ноември 1860 – 19 април 1861) 		→ Софроний
Гедеон → софийски митрополит
(19 април 1861 – октомври 1872) 		→ Антим
пръв → управляващ Одринската епархия
(1871 – 1872) 		→ Синесий Стовийски
пръв → скопски екзархийски митрополит
(октомври 1872 – 15 август 1875) 		→ Кирил
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Доротей_Скопски&oldid=12132267“.