Доротея фон Саксония-Лауенбург
Доротея фон Саксония-Лауенбург (на немски: Dorothea von Sachsen-Lauenburg; * 11 март 1543 в Люнебург; † 5 април 1586 в Херцберг) от род Аскани е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Грубенхаген.
| Доротея фон Саксония-Лауенбург | |
| херцогиня на Брауншвайг-Грубенхаген | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | |
| Починала | |
| Други титли | принцеса от Саксония-Лауенбург |
| Семейство | |
| Династия | Аскани |
| Баща | Франц I фон Саксония-Лауенбург |
| Майка | Сибила Саксонска |
| Брак | Волфганг фон Брауншвайг-Грубенхаген |
Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Франц I фон Саксония-Лауенбург (1510 – 1581) и съпругата му Сибила Саксонска (1515 – 1592), дъщеря на херцог Хайнрих IV от Саксония. Заедно със сестра си Урсула тя расте при баба си Катарина във Фрайберг и след нейната смърт 1561 г. при курфюрстинята Анна Саксонска (съпругата на Август Саксонски) в Дрезден. [1]
Доротея се омъжва на 10 декември 1570 г. в Остероде за херцог Волфганг фон Брауншвайг-Грубенхаген (1531 – 1595) от фамилията на Велфи.[2] Нейният съпруг прави за нея градина в дворец Херцберг. Бракът е бездетен.
Доротея умира преди съпруга си на Великден 1586 г.[3] и е погребана в църквата Св. Егидиен в Остероде.[4]
Литература
редактиране- Heinrich Andreas Koch: Versuch einer pragmatischen Geschichte des durchlauchtigsten Hauses Braunschweig und Lüneburg, Im Verlage der fürstl. Waysenhaus-Buchhandlung, 1764, S. 170
- Paul Zimmermann: Das Haus Braunschweig-Grubenhagen. Wolfenbüttel 1911
Източници
редактиране- ↑ Karl von Weber: Anna Churfürstin zu Sachsen, geboren aus königlichem Stamm zu Dänemark: ein Lebens- und Sittenbild aus dem 16. Jahrhundert, B. Tauchnitz, 1865, S. 44
- ↑ Karl von Weber: Archiv für die sächsische Geschichte, Tauchnitz, 1867, S. 349
- ↑ Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste in alphabetischer Folge, Band 48, J. f. Gleditsch, 1848, S. 60 (Digitalisat)
- ↑ C. S. Schweitzer: Reisehandbuch für den Harz: zur vorbereitung für Harzreise und als begleiter auf derselben, C. Grobe, 1852, S. 193