„Достойно ест“ (на гръцки: Άξιον Εστί) е християнски химн във възхвала на Богородица. За първи път с него е възпята Божията майка през 431 г. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица.[1] Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам архангел Гавриил е възвестил думите на молещ се монах.[2] Това чудо се случва пред икона на Богородица, която оттогава носи същото име „Достойно ест“[3].
Иконата Достойно ест
„
Достойно ест яко воистину блажити Тя, Богородицу,
присноблаженную и пренепорочную и Матер Бога нашего.
Честнейшую Херувим
и славнейшую без сравнения Серафим,
без истления Бога Слова рождшую,
сущую Богородицу Тя величаем.
“
„
Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
Този химн се намира в Евхаристийния канон от св. Литургия, чиито молитви и песни преимуществено се отправят към Бог Отец (в частта, наречена застъпничество). В дванадесетте празника и на отданията им, тази песен се заменя с девети ирмос на канона, който също е посветен на Богородица, и по характер отговаря на песента „Достойно ест“. Този ирмос заради приложението си е наречен „Задостойник“. На литургията на св. Василий „Достойно ест“ се заменя с „О тебе радуется“.[1]
„Достойно ест“ освен в литургията завършва пеенето на канона на утренята и повечерието и влиза в състава на отпуста на Изобразителните. „О тебе радуется“ служи и като Богородичен възкресен седален. [1]
