Достопочтеното шимпанзе
„Достопочтеното шимпанзе“ (на английски: The right honourable chimpanzee) е роман от Георги Марков, написан в съавторство с Дейвид Филипс на английски и излязъл от печат след смъртта на писателя. На български език излиза едва през 2009 г. в превод на Надежда Тороманова от изд. „Балкани“.[1]
Причината за написването на този роман от Георги Марков е от една страна желанието му да се наложи и като англоезичен автор и неговото разочарование от лицемерието на западната демокрация („много здраве от пробитата шапка на демокрацията“). В писмо до Димитър Бочев от 1977 г. той пише за намерението си да напише два романа като желание да покаже себе си като творец без зависимости:[2]
| „ | Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата. | “ |
Съдържание
редактиране„Достопочтеното шимпанзе“ е сатира на британската политическа система, на обществено-политическата система, в която компромисите, балансът, личната корист и конюнктурната целесъобразност винаги доминират над обществения интерес. В текста са използвани и истински политически речи на съществуващи британски политици, които са използвани като мото на отделните глави. Герой на романа е маймуна, заела мястото на премиера Кен Уайт преди избора му съгласно пъкления план на проф. Хокинс за дискредитация на системата и статуквото. Отначало никой не забелязва подмяната и това е част от комедията. Но след като след няколко седмици всички разбират, че министър-председателят на Великобритания е шимпанзе, резултатът е парадоксален: обикновените хора се радват, че най-после има нещо различно. Маймуната не може да крои интриги и да бъде корумпирана. Управляващите партии използват принципа „Лявото ще стане дясно, а дясното ще бъде ляво“, което е показателно не само за тази парламентарна система. Главният герой в крайна сметка е едно самотно и изтерзано създание, което иска да се прибере в дома си, т.е. в зоопарка.