Драговищица (река)

река в България и Сърбия
Вижте пояснителната страница за други значения на Драговищица.

Драговищица е река в Сърбия, Пчински окръг, общини Сурдулица и Босилеград и Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 70 км, от които 24,5 км на територията на България. Отводнява части от планините Кървав камък, Милевска, Изворска, Чудинска, Земенска, Дукат, Доганица, Мусул и Варденик.

Драговищица
42.6864° с. ш. 22.4578° и. д.
42.3658° с. ш. 22.7192° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Сърбия
Пчински окръг
Община Сурдулица
Община Босилеград
България
Област Кюстендил
Община Кюстендил
Дължина70 km
Водосб. басейн867 km²
Отток8,9 m³/s
Начало
Мястопланината Кървав камък,
на 800 м СЗ от връх Било Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща)
Координати42°41′11.04″ с. ш. 22°27′28.08″ и. д. / 42.6864° с. ш. 22.4578° и. д.
Надм. височина1671 m
Устие
Мястодесен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати42°21′56.88″ с. ш. 22°43′09.12″ и. д. / 42.3658° с. ш. 22.7192° и. д.
Надм. височина485 m
Драговищица в Общомедия

Географска характеристика редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Драговищица се образува от сливането на Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща) на 753 м н.в., на 700 м западно от град Босилеград, Сърбия. За начало се приема по-дългата, но по-маловодна Божичка река. Тя извира под името Кулуница от северната част на планината Кървав камък, на 1671 м н.в., на 800 м северозападно от граничния връх Било (1737 м), най-високата точка на планината. До навлизането си в България реката протича в дълбока, на места проломна долина с няколко малки долинни разширения в южна посока, а след Лисинския язовир – на югоизток. След съединяването на двете реки западно от Босилеград вече същинската Драговищица продължава на югоизток като сравнително голяма река. При сръбското село Рибарци и устието на Бранковичка река (десен приток) Драговищица навлиза в българска територия и завива на изток. В началото протича в тясна, на места каньоновидна долина през нископланински и слабо залесен район. След село Долно Уйно реката завива на югоизток, а при село Горановци навлиза в северната част на Кюстендилската котловина. След село Драговищица до устието си коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Струма на 485 м н.в., на 700 м западно от село Шипочано.

Водосборен басейн, притоци редактиране

Водосборният басейн на реката е с площ от 867 нп2, което представлява 5,01% от водосборния басейн на река Струма, като по-голямата част от водосбора е на сръбска територия. Границите на водосборния басейн са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Мутница (в Сърбия)
  • → Видна (в Сърбия)
  • ← Топли дол (в Сърбия)
  • ← Лисина река (в Сърбия, влива се в Лисинския язовир)
  • ← Любатска река (в Сърбия, най-голям приток)
  • → Сушица (в Сърбия)
  • ← Бранковичка река (в Сърбия)
  • → Дъждевица
  • ← Ломничка река
  • → Уйненитица
  • ← Големи дол

Хидроложки показатели редактиране

Река Драговищица е с преобладаващо дъждовно снежно подхранване, като максимумът е пре месец април, а минимумът – август. Среден годишен отток: при село Горановци – 6,4 m3/s; в устието – 8,9 m3/s

Селища редактиране

 
Река Божичка в Босилеград
 
Река Драговищица между с. Долно Уйно и с. Горановци

По течението на реката в Сърбия и България са разположени общо 10 населени места, в т.ч. 1 град и 9 села.

Населени места в Сърбия:

Населени места в България:

Стопанско значение редактиране

В Кюстендилската котловина през летния, сух сезон водите на реката се използват за напояване. На около 5 км нагоре от Боселеград по течението на реката е изграден Лисинския язовир, водите на който се използват за водоснабдяване на Босилеград.

По долината на реката преминава участък от 18,3 км от село Драговищица до ГКПП „Олтоманци“ от третокласен път № 601 от Държавната пътна мрежа Кюстендил – Драговищица – ГКПП „Олтоманци“:

В Сърбия по долината на реката преминава асфалтирано шосе от ГКПП „Рибарци“ през Босилеград до село Божица, а от там вече извън долината на Драговищица – за Сурдулица.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране