Драгоман (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Драгоман.
Община Драгоман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
| Драгоман (община) | |
 | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Софийска област |
| Площ | 323,862 km² |
| Население | 5 254 души |
| Адм. център | Драгоман |
| Брой селища | 34 |
| Сайт | obshtinadragoman.com |
| Управление | |
| Кмет | Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
| Драгоман (община) в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината се намира в най-западната част на Софийска област. С площта си от 323,862 km2 е 8-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – община Годеч;
- на изток – община Костинброд.
- на юг – община Сливница;
- на югозапад – община Брезник и община Трън, област Перник;
- на северозапад – Сърбия.
Природни ресурси редактиране
Релеф редактиране
Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински и територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Задбалканските котловини и планината Вискяр.
На север в пределите на общината се простира западната и южната част на планината Чепън (крайно южно разклонение на Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка връх Петровски кръст 1205,6 m е разположена на 3 km североизточно от град Драгоман и е най-високата точка на общината.
Южно от нея в пределите на община Драгоман попадат крайните северозападни части на Софийската котловина. На запад от нея е разположена Бурелската котловина, най-западната от Задбалканските котловини. В пределите на България се намира нейната югоизточна част с площ от 172 km2, дължина около 15 km и ширина 7 – 10 km. Средната ѝ надморска височина е 765 m.
Югозападно от нея, до границата с Област Перник се простират крайните северозападни части на планината Вискяр. Тук най-високата точка е връх Чеканска чука 1135,6 m, разположен на 2 km югоизточно от село Чеканец, на границата с община Брезник.
Най-ниската точка на община Драгоман е 478 m н.в., разположена в коритото на река Нишава, на границата със Сърбия.
Води редактиране
В северната част на община Драгоман протича участък от горното течение на река Нишава. Тя навлиза в нейните предели от община Годеч, до село Калотина тече в дълбока проломна долина и около 3 km след като напусне пролома навлиза в сръбска територия. Нейни основни притоци на територията на община Драгоман са реките Ежовица и Габерска. Габерска река навлиза в община Драгоман източно от село Цацаровци и тече в северозападна посока през Бурелската котловина. Минава последователно през селата Габер, Неделище и Несла и при село Долна Невля достига до границата със Сърбия, като завива на север. На протежение около 7 km реката служи за държавна граница между Сърбия и България. След това отново завива на северозапад, навлиза изцяло в сръбска територия и след 5,3 km, се влива отляво в река Нишава между град Цариброд и село Желюша на 445 m н.в.
В южното подножие на планината Чепън, на 1,5 km 1,5 km източно от град Драгоман, на 704 m н.в. е разположено карстовото Драгоманско блато с площ от 350 ха. Приблизителните му размери са 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг.
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5362 | 100,00 |
| Българи | 4496 | 83,85 |
| Турци | – | - |
| Цигани | 9 | 0,17 |
| Други | – | - |
| Не се самоопределят | – | - |
| Не отговорили | 847 | 15,80 |
Движение на населението (1934 – 2021) редактиране
| Община Драгоман | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 17 187 | 16 830 | 15 600 | 12 834 | 10 058 | 8661 | 7504 | 6632 | 5362 | 4613 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Населени места редактиране
Общината има 34 населени места с общо население от 4613 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Беренде | 24 | 7,152 | Летница | 17 | 7,454 | ||
| Беренде извор | 23 | 7,270 | Липинци | 6 | 4,216 | ||
| Василовци | 60 | 16,770 | Мало Малово | 56 | 13,874 | ||
| Вишан | 34 | 11,924 | Върдоловци | Начево | 6 | 2,459 | Манаф чифлик |
| Владиславци | 47 | 14,430 | Неделище | - | 6,897 | ||
| Габер | 495 | 7,020 | Несла | 53 | 6,992 | ||
| Големо Малово | 183 | 23,676 | Ново Бърдо | 27 | 7,772 | Бърдо | |
| Горно село | 14 | 4,649 | Ново село | Прекръсте | 30 | 9,507 | |
| Грълска падина | 18 | 2,634 | Раяновци | 24 | 12,374 | ||
| Долна Невля | 4 | 3,841 | Табан | 18 | 5,570 | ||
| Долно Ново село | 5 | 7,158 | Новосел чифлик | Цацаровци | 110 | 8,674 | Цацуровци |
| Драгоил | 56 | 13,484 | Драгуил | Цръклевци | 37 | 11,067 | Църклевци |
| Драгоман | 2933 | 34,475 | Чеканец | 10 | 7,584 | ||
| Дреатин | 4 | 3,278 | Чепърлинци | 6 | 9,210 | ||
| Калотина | 184 | 19,510 | Чорул | 28 | 7,603 | ||
| Камбелевци | 5 | 2,258 | Чуковезер | 18 | 7,963 | ||
| Круша | 43 | 7,768 | Ялботина | 35 | 7,349 | ||
| ОБЩО | 4613 | 323,862 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- през 1892 г. – призната е н.м. Грълска падина (от с. Гърло) за отделно населено място – с. Грълска падина без административен акт;
- Министерско писмо № 8049/обн. 14.09.1921 г. – преименува с. Новосел чифлик на с. Долно Ново село;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Манаф чифлик на с. Начево;
- Указ № 425/обн. 07.04.1949 г. – призната е н.м. Дреатин (от с. Неделище) за отделно населено място – с. Дреатин;
- Указ № 166/обн. 06.04.1950 г. – призната е н.м. Бърдо (от с. Калотина) за отделно населено място – с. Бърдо;
- Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Ново село на с. Горно село;
- Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава гар.с. Гара Драгоман и с. Ярловци и ги присъединява като квартали на гр. Драгоман;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Драгуил на с. Драгоил;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Драгоман за гр. Драгоман;
- Указ № 991/обн. 22.06.1971 г. – преименува с. Бърдо на с. Ново Бърдо;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – закрива община Габер и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Драгоман;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Мало Бельово (Чифлик Мало Бельово) поради изселване.
Транспорт редактиране
През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина от 31,6 km:
- от северозапад на югоизток, на протежение от 18,2 km – началният участък от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
- началният участък от 10,7 km от трасето на жп линията Калотина – Станянци;
- последният участък от 2,7 km от трасето на жп линията Алдомировци – Габер.
През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 87,5 km:
- началният участък от 16,8 km от Републикански път I-8 (от km 0 до km 16,8);
- участък от 33 km от Републикански път III-813 (от km 19 до km 52,0);
- целият участък от 11,5 km от Републикански път III-8001;
- последният участък от 20,6 km от Републикански път III-8103 (от km 3,1 до km 23,7)
- последният участък от 5,6 km от Републикански път III-8112 (от km 15,6 до km 21,2).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки редактиране
- Община Драгоман – официален сайт
Източници редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.