Драгомир Асенов
Жак Нисим Меламед е български писател (драматург, романист, разказвач), известен с литературния си псевдоним Драгомир Асенов.
| Драгомир Асенов | |
|---|---|
| български писател | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Димитровска награда |
| Литература | |
| Псевдоним | Dragomir Asenov |
| Известни творби | „Рози за д-р Шомов“ (1967) |
| Драгомир Асенов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в гр. Фердинанд на 15 май 1926 г. Баща му е писар в мировото съдилище. След смъртта на баща му (1936) семейството се преселва в София. Там е 6 години в частно сиропиталище, след това учи в 6-а мъжка гимназия.
Като гимназист става член на РМС (1942).[1] С развято национално знаме е начело на 24-майската демонстрация на площад „Възраждане“ срещу подготвяната от правителството депортация на българските евреи.[2], изключен е от гимназията (1943).
Изселен е в Русе. Ръководи нелегална група, участва в Деветосептемврийското въстание, завършва средното и образование. Работи във в. „Дунавски отечествен фронт“, където публикува много статии, рецензии, очерци, репортажи, памфлети и др. Съосновател е на в. „Дунавски културен фронт“.[1]
Завършва „Право“ в Софийския университет през 1953 г. Член е на БКП от 1961 г.
Редактор е на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1956 – 1968) на списанието за ученици „Родна реч“. Заместник главен редактор (1968 – 1971) е на вестник „Литературен фронт“.
Под псевдонима Драгомир Асенов пише на съвременни теми пиеси, романи, повести, разкази и др. Член и секретар (1971) на Съюза на българските писатели. Умира от рак в София на 19 юни 1981 г.
ПризнаниеРедактиране
Носител е на „Димитровска награда“ (1974)[1] и други национални награди и държавни отличия.
Драматичният театър в родния му град Фердинанд (дн. Монтана) носи неговото име.
ТворчествоРедактиране
- „Когато Тито награждава“ (1950)
- „Съвест“ (разкази, 1956)
- „Нашият взвод“ (повест, 1956, 1962, 1973)
- „Пътищата се разминават“ (роман, 1959)
- „Кафявите хоризонти“ (роман, 1961, 1970)
- „Големият каменен дом“ (роман, 1963)
- „Рожден ден“ (пиеса, 1965)
- „Плодът на ветровете“ (роман, 1966)
- „Рози за д-р Шомов“ (пиеса, 1967)
- „Разходка в събота вечер“ (пиеса, 1969)
- „Сурово възпитание“ (разкази, 1969)
- „Горещи нощи в Аркадия“ (пиеса, 1970)
- „Изпити“ (пиеса, 1970)
- „Три пиеси. Рози за д-р Шомов. Разходка в събота вечер. Изпити“ (1972)
- „Тази кръв няма да се пролее“ (1973)
- „Биография на един вечен ден“ (1978)
- „Най-тежкият грях“ (1980)
- „Огнената межда. Летопис в 2 романа“ (1980)
- „Най-тежкият грях“ (роман, 1980, 2001)
- „Наградата“ (пиеса, 1981)
- „Елегия за едно женско сърце“ (1981, роман)
- Избрани произведения в 3 тома (1983 – 1986)
- „Елегия за едно женско сърце“ (1984)
- „Професия за ангели“ (пиеса)
- „Златното покритие“ (пиеса)
- „Краят на деня“ (пиеса)
- „Когато срещнеш чудото“ (пиеса)
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в „Драгомир Асенов“ – в literaturensviat.com
- ↑ „Да си спомним за драматурга Драгомир Асенов“ – в dariknews.bg, 19.06.2018 г.
Външни препраткиРедактиране
- Николай Кирилов, „Драгомир Асенов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- „Нашият взвод“ (откъс), Драгомир Асенов, в „Литературен свят“, бр. 71, март 2015