Драгомир Асенов

Жак Нисим Меламед е български писател (драматург, романист, разказвач), известен с литературния си псевдоним Драгомир Асенов.

Драгомир Асенов
български писател
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Литература
Известни творби „Рози за д-р Шомов“ (1967)
Гробът му в Централните софийски гробища

БиографияРедактиране

Роден е в гр. Фердинанд на 15 май 1926 г. Баща му е писар в мировото съдилище. След смъртта на баща му (1936) семейството се преселва в София. Там е 6 години в частно сиропиталище, след това учи в 6-та мъжка гимназия.

Като гимназист става член на РМС (1942).[1] С развято национално знаме е начело на 24-майската демонстрация на площад „Възраждане“ срещу подготвяната от правителството депортация на българските евреи.[2], изключен е от гимназията (1943).

Изселен е в Русе. Ръководи нелегална група, участва в Деветосептемврийското въстание, завършва средното и образование. Работи във в. „Дунавски отечествен фронт”, където публикува много статии, рецензии, очерци, репортажи, памфлети и др. Съосновател е на в. „Дунавски културен фронт”.[1]

Завършва „Право“ в Софийския университет през 1953 г. Член е на БКП от 1961 г.

Редактор е на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1956 – 1968) на списанието за ученици „Родна реч“. Заместник главен редактор (1968 – 1971) е на вестник „Литературен фронт“.

Под псевдонима Драгомир Асенов пише на съвременни теми пиеси, романи, повести, разкази и др. Член и секретар (1971) на Съюза на българските писатели. Умира от рак в София на 19 юни 1981 г.

ПризнаниеРедактиране

Носител е на „Димитровска награда“ (1974)[1] и други национални награди и държавни отличия.

Драматичният театър в родния му град Фердинанд (дн. Монтана) носи неговото име.

ТворчествоРедактиране

  • „Когато Тито награждава” (1950)
  • „Съвест” (разкази, 1956)
  • „Нашият взвод” (повест, 1956, 1962, 1973)
  • „Пътищата се разминават” (роман, 1959)
  • „Кафявите хоризонти” (роман, 1961, 1970)
  • „Големият каменен дом” (роман, 1963)
  • „Рожден ден” (пиеса, 1965)
  • „Плодът на ветровете” (роман, 1966)
  • „Рози за д-р Шомов” (пиеса, 1967)
  • „Разходка в събота вечер” (пиеса, 1969)
  • „Сурово възпитание” (разкази, 1969)
  • „Горещи нощи в Аркадия” (пиеса, 1970)
  • „Изпити” (пиеса, 1970)
  • „Три пиеси. Рози за д-р Шомов. Разходка в събота вечер. Изпити” (1972)
  • „Тази кръв няма да се пролее” (1973)
  • „Биография на един вечен ден” (1978)
  • „Най-тежкият грях“ (1980)
  • „Огнената межда. Летопис в 2 романа” (1980)
  • „Най-тежкият грях” (роман, 1980, 2001)
  • „Наградата“ (пиеса, 1981)
  • „Елегия за едно женско сърце“ (1981, роман)
  • Избрани произведения в 3 тома (1983-1986)
  • „Елегия за едно женско сърце” (1984)
  • „Професия за ангели“ (пиеса)
  • „Златното покритие“ (пиеса)
  • „Краят на деня“ (пиеса)
  • „Когато срещнеш чудото“ (пиеса)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране