Драгостин

селище в България

Драгостѝн е закрито село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.

Драгостин
— бивше село —
България
41.5667° с. ш. 23.7° и. д.
Драгостин
Област Благоевград
41.5667° с. ш. 23.7° и. д.
Драгостин
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаГоце Делчев
Население1 души[1] (15 декември 2007 г.)
ЕКАТТЕ23460
Пощенски код2916

До 1934 година името на селото е Боржоза.[2]

Над Боржоза и Средна в планината има непостоянни конярски селища. В 1891 година Георги Стрезов пише:

Коняри, няколко села на З от Неврокоп до най-южните склонове на Пирин. Не са населени от постоянни жители, от качауни и коняри, които дохаждат със стадата си само лете. Коняри дохаждат най-много от Зъхненско и Драмско по Папа чаир и Дахъкьой. Влсите захващат Беглика.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Борджова чифлик живеят 70 души, всички българи християни.[4]

Селата Средна и Драгостин са закрити с Решение №136 на Министерския съвет от 29 февруари 2008 година. Причината е, че от дълги години те са обезлюдени и в тях не живее нито един жител. Освен това е прекъснато подаването на електроенергия, както и телефонните линии.

Бившите жители на тези села живеят в новия квартал на град Гоце Делчев „Средна“. Още през 1997 г. Общински съвет Гоце Делчев е взел решение да се закрият двете села, но въпреки това те все още фигурират в националната база данни. В тази връзка ръководството на община Гоце Делчев е получило 2 писма, в които се настоява за официалното закриване на селата Средна и Драгостин. След гласуване в Общинския съвет на 29 март 2007 и решението на Министерския съвет това става факт. Землищата на двете населени места са присъединени към землището на Гоце Делчев.

Личности

редактиране
Родени в Драгостин
  • Антон Великов (1912 – 1975) – български комунист и деец на ВМРО (обединена)
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6 – 7.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 193.