Драгош (община Битоля)
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Драгош (дем Долна Джумая).
Дра̀гош (на македонска литературна норма: Драгош) малко село в община Битоля на Северна Македония.
Драгош Драгош | |
— село — | |
Жени от Драгош в народни носии по време на Първата световна война | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 650 m |
Население | 33 души (2002) |
Пощенски код | 7223 |
МПС код | BT |
Драгош в Общомедия |
География
редактиранеСелото се намира в областта Пелагония, на 20 km южно от Битоля, на самата гръцка граница. Надморската му височина е 650 - 700 m.[1] Главната църква в селото е гробищната „Свети Никола“, изградена във втората половина на XIX век. Под селото се намира поствизантийската църква „Света Варвара“. Над селото в посока границата е манастирът „Свети Илия“,[2] обновен в XX век на основите на стар храм. В посока планината са църквите „Света Петка“ и „Света Неделя“.[3]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е по лично име от Драго, от старобългарски драгъ, < *Драгощь с щ от *tj, образувано от личното име Драгота с посесивна наставка -jь-.[4]
Според Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов първоначалната форма на името е Драгощ, което произлиза от личното име Драгота с обичайния в такива случаи посесивен суфикс -јь. Дуриданов смята, че към притежателното прилагателно от мъжки род Драгощ ще да е имало и определяемо съществително като връх, дол и подобни.[5]
В Османската империя
редактиранеСелото е споменато в Слепченския поменик в XVI - XVII век като Драгощь.[5] В XIX век Драгош е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгошъ има 800 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгош е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[7]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгош има 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[8]
Първите имигранти от селото в САЩ са от 1903 г. – Георге Димитров (р. 1865), Янко Толев (р. 1873), Тасе Божин (р. 1875), Георги Стоянов (р. 1879), Никола Павлев (р. 1887) и Константин Димитров (р. 1889). При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година в Драгош е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[10]
В 1961 година селото има 449 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители, всички северномакедонци.[11]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 33 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Драгош
- Ангел Димитриев (около 1818 - ?), участник в Кримската война, в Българското опълчение, по-късно заселен във Видин[12]
- Димко Николов (1883 – 1908), български революционер
- Георги Йовановски (1922-1944), югославски партизанин, деец на НОВМ. Загива в битка с балисти при село Галинич[13]
- Починали в Драгош
- Димко Николов (1883 – 1908), български революционер
- Наум Петров Буфчето (1878 – 1903), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ а б Драгош // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 32. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 176.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007
- ↑ Опълченци от Видинския край // Vidin Online, 6 декември 2010 г. Посетен на 4 март 2023 г.
- ↑ Сайт с информация за партизанското движение в Македония, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 9 февруари 2011