Драгош (община Битоля)

селище в Република Македония
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Драгош (дем Долна Джумая).

Дра̀гош (на македонска литературна норма: Драгош) малко село в община Битоля на Северна Македония.

Драгош
Драгош
— село —
Жени от Драгош в народни носии по време на Първата световна война
Жени от Драгош в народни носии по време на Първата световна война
40.8819° с. ш. 21.3517° и. д.
Драгош
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина650 m
Население33 души (2002)
Пощенски код7223
МПС кодBT
Драгош в Общомедия
Изглед към Драгошкия манастир (вляво) и към Обсирено (вдясно)

География

редактиране

Селото се намира в областта Пелагония, на 20 km южно от Битоля, на самата гръцка граница. Надморската му височина е 650 - 700 m.[1] Главната църква в селото е гробищната „Свети Никола“, изградена във втората половина на XIX век. Под селото се намира поствизантийската църква „Света Варвара“. Над селото в посока границата е манастирът „Свети Илия“,[2] обновен в XX век на основите на стар храм. В посока планината са църквите „Света Петка“ и „Света Неделя“.[3]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е по лично име от Драго, от старобългарски драгъ, < *Драгощь с щ от *tj, образувано от личното име Драгота с посесивна наставка --.[4]

Според Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов първоначалната форма на името е Драгощ, което произлиза от личното име Драгота с обичайния в такива случаи посесивен суфикс -јь. Дуриданов смята, че към притежателното прилагателно от мъжки род Драгощ ще да е имало и определяемо съществително като връх, дол и подобни.[5]

В Османската империя

редактиране

Селото е споменато в Слепченския поменик в XVI - XVII век като Драгощь.[5] В XIX век Драгош е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгошъ има 800 жители, всички българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгош е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[7]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгош има 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[8]

Първите имигранти от селото в САЩ са от 1903 г. – Георге Димитров (р. 1865), Янко Толев (р. 1873), Тасе Божин (р. 1875), Георги Стоянов (р. 1879), Никола Павлев (р. 1887) и Константин Димитров (р. 1889). При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година в Драгош е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[10]

В 1961 година селото има 449 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители, всички северномакедонци.[11]

Националност Всичко
северномакедонци 33
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Заловени от турците гръцки андарти в Битуша, участвали в клане на българи в Драгош.
Родени в Драгош
  •   Ангел Димитриев (около 1818 - ?), участник в Кримската война, в Българското опълчение, по-късно заселен във Видин[12]
  •   Димко Николов (1883 – 1908), български революционер
  •   Георги Йовановски (1922-1944), югославски партизанин, деец на НОВМ. Загива в битка с балисти при село Галинич[13]
Починали в Драгош
  1. а б Драгош // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  3. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 32. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  5. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 176.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  10. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007 
  12. Опълченци от Видинския край // Vidin Online, 6 декември 2010 г. Посетен на 4 март 2023 г.
  13. Сайт с информация за партизанското движение в Македония, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 9 февруари 2011