Драго Янчар

словенски писател

Драго Янчар (роден на 13 април 1948 г. в Марибор) е сред най-известните и превеждани словенски писатели от втората половина на ХХ век.

Драго Янчар
словенски писател
Драго Янчар на Панаира на книгата във Виена през 2019 г.
Драго Янчар на Панаира на книгата във Виена през 2019 г.
Роден
13 април 1948 г. (75 г.)
НаградиХердерова награда (2003)
Награда за европейска есеистика „Жан Амери“ (2007)
Австрийска държавна награда за европейска литература (2020)[1]
Семейство
Уебсайт
Драго Янчар в Общомедия

Биография редактиране

Драго Янчар е роден в семейство на партизанин в Марибор. След завършването на техникум по химия в Руше записва право във Висшето правно училище в Марибор, където става редактор на студентския вестник „Катедра“ и скоро влиза в конфликт с комунистическата власт заради критическите си текстове спрямо управляващия режим.

През 1974 г. е арестуван от югославските власти по обвинения в „разпространение на вражеска култура“, като формален повод за ареста му е забранената книга на Бранко Рожман – „В Рог лежим мъртви“, която Янчар внася през Австрия и разпространява сред приятелите си. В книгата се описват масовите убийства на „врагове на народа“, извършени от режима на Тито през май 1945 г. Янчар е лишен от свобода за 1 година, но след излежаване на първите 3 месеца е освободен, след което е изпратен в казарма в Сърбия, където тормозът срещу него продължава.

 
Драго Янчар в Будапеща през 2011 г.

След отбиването на военната си служба Янчар решава да се посвети на писане и оттогава започва и възходящата линия в писателската му кариера. След като пристига в Любляна, където след няколко години става редактор в „Словенска матица“, влиза в средите на писатели, артисти и интелектуалци, известни с негативното си отношение към комунистическия режим, сред които Едвард Коцбек, Дане Зайц, Томаж Шаламун, Борис Пахор и други.

Първоначално Янчар няма възможност да публикува книгите си в Словения, но след поразхлабването на режима след смъртта на Тито най-напред придобива известност като театрален драматург и филмов сценарист, а от 80-те години на ХХ век и като един от най-талантливите съвременни словенски белетристи не само в границите на бивша Югославия, а и в Средна Европа, Испания и Италия.

В периода 1987 – 1991 Янчар е президент на словенския П.Е.Н. център, а през 1988, по време на скандалния арест на тримата журналисти от вестник „Младина“ – Янез Янша (председател на Словенската демократична партия от 1993 и премиер на Словения през 2004 – 2008 и от 2012 г.), Давид Тасич и Франци Заврл и на югославския армейски младши лейтенант Иван Борщнер, обвинени в изнасяне на военна тайна, заедно с други демократично настроени интелектуалци организира първия демократичен протестен митинг след 1945 г. в Словения на Конгресния площад в Любляна.

В края на 90-те години заедно с историка Васко Симонити Янчар поставя изложбата „Тъмната страна на луната“, която представя потъпкването на човешките права в Словения по време на комунистическия режим.

Въпреки че Янчар не се включва директно в политиката, той демонстрира открито подкрепата си за Словенската демократична партия на изборите през 2000 и 2004 г., което обаче не му пречи да изразява скептицизма си по време на словенската евроинтеграция, както и опасенията си заради всевъзможните последствия от налаганата „политическа коректност“ в либералните медии, които нерядко провокират подбуждане на ксенофобия и антикатолицизъм. Знакови по тази тема са есетата му „Египетски казани с месо“ (1994) и „Ксенос и ксенофобия“ (2000).

Произведения редактиране

Романи редактиране

  • 35 градуса (1974)
  • Галиот (1978)
  • Северно сияние (1984)
  • Погледът на ангела (1992)
  • Звънтеж в главата (1998) (на български: София, „Стигмати“ 2003, превод Ганчо Савов)
  • Катарина, паунът и йезуитът (2000)
  • Градителят (2006) (на български: София, „Балкани“ 2012, превод Ганчо Савов)
  • Дърво без име (2008)
  • Тази нощ я видях (2010) (на български: София, „Алтера“ 2013, превод Людмил Димитров)
  • Май, ноември (2014)
  • И любовта също (2017) (на български: София, „Матком“ 2019, превод Ганчо Савов)

Драми редактиране

  • Дисидентът Арнож и неговите хора (1982)
  • Големият брилянтен валс (1985)
  • Всички мамелюкски тирани имат лош край... (1986)
  • Дедал (1988)
  • Падението на Клемент (1988)
  • Дебнейки Годо (1988) (на български: София, „Факел“ 2014, превод Людмил Димитров)
  • Халщат (1994)
  • Северно сияние (2005)

Есета редактиране

  • Счупено гърне (1992)
  • Египетски казани с месо (1994)
  • Бриони (2002)
  • Душата на Европа (2006)

Награди и отличия редактиране

Произведенията на Драго Янчар са публикувани в редица държави в Европа, Азия и Америка и са отличавани с многобройни словенски и чуждестранни награди, сред които: Прешернова награда (1993), Европейската награда за най-добър кратък разказ (Аугсбург, 1994), Хердерова награда за литература (2003), наградата за европейска есеистика „Жан Амери“ (2007) и Австрийската държавна награда за европейска литература (2020).

Източници редактиране

  1. orf.at // Архивиран от оригинала. Посетен на 28 март 2020 г.

Външни препратки редактиране