Дражинци
Дра̀жинци е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.
| Дражинци | |
  Дражинци  Дражинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 121 души[1] (15 март 2024 г.) 9,42 души/km² |
| Землище | 12,863 km² |
| Надм. височина | 167 m |
| Пощ. код | 3929 |
| Тел. код | 09324 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 23515 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
География редактиране
Селото е разположено по средното течение на река Лом. Реката го заобикаля от 3 страни. По шосейния път Лом – Белоградчик селото е свързано със солиден мост. От четвъртата страна на селото се намира „Брега“ – не много високо, но живописно предпланинско възвишение.
История редактиране
Легенда разказва, че името на селото идва от козар на име Дражо. Бродейки из гъстите гори, той открива хубава местност до изворна вода и с река. Мястото на първите заселници (фамилията на Дражо) е около и сега съществуващата (естествено не в първоначалния си вариант) Горна чешма. Впоследствие и други фамилии от старото село на Дражо се заселват на това място и така се създава село Дражинци. Друга легенда разказва, че Дражо загубил козите си. Търсейки ги, открива мястото на бъдещото село. Това би трябвало да е станало в края на 15 или началото на 16 век. Старото село се е намирало на мястото, където днес има микроязовир – между Черно поле и Дражинци. Рекичката, даваща началото на язовира, се нарича Дражинска бара.
Друга версия е, че дражинчани са преселници от Черно поле, което личи по старите родови връзки с това село. Самото Черно поле се споменава в турските регистри за данъци от 1610 година, като голямо село. Във всеки случай селото е от 16 век. На мястото на старото селище след Кримската война са били настанени черкези (на мястото на язовира). Тяхното село е просъществувало до Освобождението, след което те се изселват в Мала Азия.
По време на колективизацията в селото е създадено ТКЗС „Лисенко“ по името на съветския псевдоучен Трофим Лисенко.[2]
Религии редактиране
Обществени институции редактиране
Кметство, здравна служба, поща.
В селото функционира кръчма с магазин. В центъра на селото има парк „Градинката“ с камбанария и чешма. В миналото е имало училище и детска градина, но са разрушени. От тези тухли по ирония на съдбата е изградена църквата „Свети Спас“. В миналото е имало стадион и местен ФК „Ураган“ (до 1965 г. ФК „Урожай“). По-големи административни сгради в селото са читалището, което не функционира, с кметството и фурната, която също не работи.
Забележителности редактиране
На 18 септември 2010 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан е извършено тържественото освещаване на новоизградения храм „Свети Спас“. Първата копка е направена на 17 февруари 2007 г. от Видинския митрополит Дометиан.[3]
Имало е няколко оброчища. Едното е било над селото в местността „Двете дръвя“. Обручният кръст лежи неизползваем до козарника на Горния край. Интересни са двете чешми – Горната и Долната.
Над селото до местността Чафкин брег има местност, наречена Избите. Там в огромни бурета, заровени в земята, селяните са криели виното си от акцизните. И до днес личат местата, където са били заровени бурета от по няколко тона.
В района на язовира се намира „Хайдушкото кладенче“. Вероятно там е бил лагерът на Панайот Хитов при преминаването му с чета от Сърбия до Чипровския манастир. Самият Хитов посочва в спомените си: „…преминахме от Зайчар през Тимока и се спряхме за два дни на Бойница. След това от там стигнахме до Гайтанци, Акчар, Черно Поле, Превала и стигнахме Чипровци.“ В споменатия маршрут войводата цитира само местата, на които денем са правили лагери.
Интересно е и циганското гробище (на цигани мохамедани, отдавна изселили се от селото; вероятно само една фамилия на покойните баба Тала и дядо Осман са останали в селото). Самото гробище отдавна е разкопано от иманяри.
Между Дражинци и Бело поле се намира красива местност на около 600 метра от река Лом – Лъката – с вековни липи. Река Лом, частта от нея, която преминава през землището на Дражинци е красива с дълбоки вирове и много риба – клен, скобар, кротушка, мряна и уклей. Над селото е и язовира, също подходящ за риболов. През май около него изобилства от божури.
Реката предлага чудесни вирове за къпане, плаж и риболов. В реката има и миди, а допреди години и раци. В горите и местностите има видове като фазан, яребица, пъдпъдък, заек, лисица, белка, златка, язовец, рядко сърна и диво прасе. Идват през зимата също вълци и чакали, но рядко. Има още таралежи, костенурки, тритони, както и почти всички видове птици, характерни за региона.
Горите са от бук, дъб, бор, а има и брезова и елова горички. Около реката – тополи, плачещи върби, ива, ракита, ясен, трепетлика и др. Има дренки, търносливки, акация, липа, лешник и др.
Редовни събития редактиране
Личности редактиране
- Страхил Младенов (р. 1927), генерал-лейтенант
Други редактиране
Кухня редактиране
Като рецепти, кухнята е характерна за този регион. Консумира се всичко, което се отглежда в оборите и в градините. Характерно е гледането на прасета, кози и гъски. Отглеждат се и пуйки. Почти всяко домакинство има по 2 до 3 кози. Отглеждат се овце и крави, кокошки и патици. Рибата също присъства на трапезата на дражинчани.
В своята книга „Жива старина“ големият български изследовател и писател Димитър Маринов в раздела „Храна на българина в Северозападна България“ прилага следната рецепта за саламура с риба от село Дражинци, разказан от баба Вела. Рибата (мряна) се пече на жар, после се слага в пръстена паница близо до огъня „да се доготви“. Полива се с оцет, счукан чесън и се консумира.
Отглеждат се дини и пъпеши, домати, чушки, краставици, картофи, лук, зеле, ягоди и малини. От плодните дръвчета има кайсии, праскови, ябълки, круши, сливи, дюли, а в някои дворове се отглеждат и смокини. Почти във всеки двор, както и около селото има орехови дървета. Около лозята се отглеждат череши и вишни. От сортовете грозде, предпочитани са белият и черният отел, памидът и виалата за аромат. Има асми с болгар. В храсталаците на гората има и къпини. В този район виреят и диви круши. През пролетта има гъби – ливадни печурки, сърнели и челядинки.
Архитектура редактиране
В селото къщите са с мазе отдолу и с по 5 – 6 стаи горе, като имат по 2 входа – параден с антре и вътрешен. Къщите са високи и здрави, строени предимно от дражински майстори. Запазени са едва 30-ина къщи от по-масивните и по-малките от началото на 20 век. Почти във всяко домакинство освен новата къща има и по-малка с 2 стаи, която се ползва за кухня и помещение за лека следобедна дрямка.
Характерен е и салонът, изграден между старата и новата къща. Той е бетонен, по-рядко тухлен, като за странични стени се използват стените на старата и новата къща. Тези салони имат много интересна функция – побират до 20 – 30 души по време на сборове и други празници, а когато почине човек, което се случва доста често сред вече застаряващото население, салонът се използва за последена почит на покойника. До салоните е пристроена и банята на домакинството.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
- ↑ bg-patriarshia.bg, архив на оригинала от 8 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110608051354/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=46485, посетен на 7 юни 2011