Драчево (Зъхненско)

бивше село в Република Гърция
(пренасочване от Драчево (дем Зиляхово))
Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.

Дра̀чево или Дра̀чово (на гръцки: Λευκοθέα, Левкотеа, до 1927 Δράτσοβον, Драцовон[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Зиляхово, област Централна Македония.

Драчево
Λευκοθέα
— село —
Гърция
41.0286° с. ш. 23.9108° и. д.
Драчево
Централна Македония
41.0286° с. ш. 23.9108° и. д.
Драчево
Сярско
41.0286° с. ш. 23.9108° и. д.
Драчево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна

География

редактиране

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна на около 5 километра южно от Алистрат (Алистрати) в хълмиста местност, близо до река Драматица. На отсрещния ляв (южен) бряг на реката е Гара Ангиста.[2]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името Драчово е по лично име. Жителското име дра̀човѐнин, дра̀човѐнка, дра̀човѐне – говорът е екав.[3]

В Османската империя

редактиране

Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Драдзова, Традзова (Δράτζοβα, Τράτζοβα) като село със 150 жители българи православни.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Драчово (Dratchovo) е посочено като село с 59 домакинства и 190 жители българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Драчюво като село със 79 български къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Драчево, намира се на И. от Зиляхово на 1 1/2 ч. Същото местоположение и същата почва, както в Мандил. Църква гръцка и училище в църковния двор с 15 ученика. 60 къщи българе.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Драченъ (Драчево) живеят 300 души, всички българи християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Драчево (Dratchevo) има 320 българи патриаршисти.[10]

След Междусъюзническата война селото остава в пределите на Гърция. Името на селото е сменено в 1926 година на Левкотеа, като официално в регистрите смяната е направена в 1927 година. В 1928 година Драчево е представено като изцяло бежанско село с 10 бежански семейства и 41 жители общо.[11]

Старото село в полите на Сминица е изоставено и около Гара Драчево (Σταθμός Λευκοθέας) на 5 километра югоизточно, на десния бряг на Драматица се оформя ново селище, което често е наричано Драчево (Левкотеа), а старото село – Старо Драчево (Палеа Левкотеа).

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  4. Church of the Dormition in Ano Leukothea // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012