Дреново (община Кавадарци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.
Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село в Северна Македония, община Кавадарци.
| Дреново Дреново | |
| — село — | |
 Гарата на Дреново през Първата световна война | |
  Дреново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 393 m |
| Население | 648 души (2002) |
| Пощенски код | 1423 |
| МПС код | VE |
| Дреново в Общомедия | |
География редактиране
Дреново е разположено на 12 km западно от град Кавадарци.
История редактиране
В местността Градище или Девол град, разположена на 2,3 километра северозападно от Дреново, край пътя Градско – Прилеп са локализирани останки от голямо антично и средновековно селище с регионално значение.[1] В местността Къртозов рид на километър северозападно от селото е открита раннохристиянска базилика от V – VI век.[2]
В селото е запазена средновековната църква „Света Богородица“, ценен архитектурен паметник от първата половина на XIV век. Църквата представлява комбинация от куполна трикорабна базилика и кръстокуполна църква. В нея са вградени архитектурни елементи и материали от античния град Стоби.[3] В миналото църквата се е именувала „Свети Димитър“. Според старо предание, тя е построена едновременно с църквата на Полошкия манастир от двама братя.[4] Църквата в Дреново вероятно е същата, спомената в първата грамота на Йоан и Константин Драгаш, вероятно от 1374 г., която Константин бил отнел от властелите си Яковец и Драгослав и дарил на манастира „Свети Пантелеймон“.[5]
През XIX век Дреново е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Големо Дреново (Golémo-drénovo) е посочено като село със 175 домакинства и 663 жители мюсюлмани и 161 българи, а Мало Дреново (Malodrenovo) с 22 домакинства и 96 жители мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣново има 1040 жители, всички българи, от които 800 мохамедани 240 християни.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Дряново (Drianovo) има 144 българи екзархисти.[8]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
| „ | Дреново [е] мюдюрлък. Има около 100 турски [помашки] къщи и около 50 християнски.[9] | “ |
Според Петър Ацев жителите на Дреново в началото на ХХ век са предимно помаци, описани от него по следния начин:
| „ | Проклетията на тези помаци беше голяма. Не можеше спокойто никой да мине край това село, а пътищата за Кавадарци и гара Градско минават край него.[10] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дреново (Drenovo) като българо-мохамеданско (помашко) село.[12]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Страхил Хр. Коюмджиев от Кавадарци е български кмет на Дреново от 1941 година до 12 юни 1942 година. След това кмет е Никола К. Калиманов от Бобища (12 юни 1942 – 10 февруари 1944).[13]
Край Дреново са погребани близо 300 български войници загинали във войните за освобождение и национално обединение (1912 – 1918), при селото е съществувала българска военно-полева болница. На 2 юни 2009 година край селото е възстановен от сдружение „Плиска” и българи от района на Кавадарци паметника на 193 български войници и офицери погребани край бившата гара Дреново.[14]
Личности редактиране
- Родени в Дреново
Йован Гелев (1880 – 1954), свещеник и член на АСНОМ
Ристо Соколов (1957 – 2015), художник от Републка Македония
- Починали в Дреново
- Ангеларий Македонски (1911 – 1986), глава на Македонската православна църква
Марин Димитров Куцаров, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[15]- Тодор Юрданов Владев, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[16]
Бележки редактиране
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 200.
- ↑ Археолошки локалитет „Кртозов рид“ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 13 октомври 2017.
- ↑ Црква „Св. Богородица“, с. Дреново
- ↑ Костов, Стефан Л. и Попстоилов, Антон, етнографи при Първа и Втора армия, „Записки на етнографа“, 1915-1916.
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 114-5, бел. 41
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 61.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Информационан агенция „Фокус“ // focus-news.bg. Посетен на 2 юни 2009.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 4; а.е. 16, л. 39
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11
