Дреновци
Дреновци (изписване до 1945 година: Дрѣновци; на македонска литературна норма: Дреновци) е село в община Долнени на Северна Македония.
| Дреновци Дреновци | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Дреновци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 732 m |
| Население | 231 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Дреновци в Общомедия | |
География редактиране
Разположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна.
История редактиране
Дреновският манастир „Свети Атанасий“ е от XVII век, а църквата „Свети Теодор Тирон“ е от 1857 година.[1]
В XIX век Дреновци е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дреновче (Drenovtché) е посочено като село с 62 домакинства, с 318 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣновци е населявано от 760 жители българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреновци (Drenovtzi) има 600 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Дреновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 231 жители македонци.[6]
Личности редактиране
- Родени в Дреновци
Кръстьо Наумов (1855 – 1905), български революционер- Харалампи Ганешов (? - 1907), четник на ВМОРО, убит при местността Бирира от турци[7]
- Починали в Дреновци
- Иван Андов (? – 1920), български свещеник и революционер
Бележки редактиране
- ↑ Павловска, Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2009-07-31
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.