Компания на търговците-предприемачи в Новите земи
Компанията на търговците-предприемачи в Новите земи (на английски: Company of Merchant Adventurers to New Lands), с пълно име Гилдия, компания и дружество на търговците-предприемачи за откриване на региони, доминиони, острови и непознати места (The Mystery, Company, and Fellowship of Merchant Adventurers for the Discovery of Regions, Dominions, Islands, and Places Unknown) е създадена в Лондон през 1551 г. по съвет и с активното участие на знаменития мореплавател Себастиан Кабот, тогава вече 70-годишен, както и от лондонски търговци, с надежда да открият Североизточния проход и да завържат преки търговски връзки с Китай и Индия.
| Компания на търговците-предприемачи в Новите земи Marchants Adventurers of England for the Discovery of Lands, Territories, Iles, Dominions and Seigniories Unknowen, and Not before that Late Adventure or Enterprise by Sea or Navigation Commonly Frequented | |
| Тип | Акционерно дружество |
|---|---|
| Основаване | 1551 г. |
| Закриване | 6 февруари 1555 г. |
| Седалище | Кралство Англия |
В търсене на Североизточния проход редактиране
През първата половина на 16 век Англия е все още много слаба, за да се опитва да оспорва господството на Испания и Португалия в Атлантическия океан и на Дания в Балтийско море. За англичаните обаче остават открити северните морета и започват да търсят Североизточния проход – от Западна Европа към Източна Азия в обход на Евразия от север. В средата на века бизнесът на английските търговци е в упадък.
За търсене на Североизточния проход дружеството закупува, ремонтира и оборудва 3 кораба. За началник на флотилията е назначен знатният дворянин Хю Уилъби, командир на втория кораб е Ричард Чанслър, а на третия – Корнелий Дюрферт. Главен щурман на флотилията е Стивън Бароу. Никой от членовете на дружеството и капитаните на корабите няма представа за страните, накъдето се насочва експедицията. Екипажът се състои от 105 души и 11 търговци със своите стоки.
На 10 май 1553 флотилията напуска устието на Темза и се отправя на север. Около бреговете на Норвегия, на 3 август, след жестока буря, корабът на Чанслър се отделя от флотилията и повече не се срещат. Двата кораба на Уилъби и Дюрферт заобикалат от север Скандинавския полуостров и на 14 август достигат до югозападното крайбрежие на Нова Земя. Англичаните плават 3 дни на север покрай западния бряг на острова, след което завиват на запад и на 14 септември 1553 достигат до устието на река Варзина, на северния бряг на Колския полуостров, където поради напредналия сезон решават да зимуват. Неподготвени за суровите зимни условия в тези географски ширини всичките участници в експедицията загиват от глад и студ. През 1554 г. руски рибари откриват труповете на 63 души, двата непокътнати кораба и дневника на Уилъби, от който става ясно, че към януари 1554 той е бил все още жив.
След като се разделя от флотилията Чанслър също заобикаля Скандинавския полуостров, една седмица напразно очаква другите два кораба в пристанището на Вадьо и на 24 август 1553 г. достига до устието на река Северна Двина. По този начин Чанслър установява първите търговски връзки между Англия и Русия.
Московска търговска компания редактиране
След завръщането на Чанслър в Англия Компанията е официално утвърдена от правителството под името Московска компания. Себастиан Кабот става негов пръв директор, а Чанслър през 1555 г. отново се отправя към Русия, вече като кралски посланик. Англичаните получават от Иван Грозни обещаните привилегия и с него обратно на кораба към Англия потегля първия руски посланик Осип Григориевич Непея. Около бреговете на Шотландия корабът претърпява корабокрушение, при което Чанслър се удавя, а Непея успява да се спаси и получава от краля същите търговски привилегии, които са оказани на англичаните преди това в Русия.