Друшка (на гръцки: Δροσιά, Дрося, до 1926 година Δρούσκα, Друска[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Вегоритида), област Централна Македония.

Друшка
Δροσιά
— село —
Гърция
40.7964° с. ш. 21.8708° и. д.
Друшка
Централна Македония
40.7964° с. ш. 21.8708° и. д.
Друшка
Воденско
40.7964° с. ш. 21.8708° и. д.
Друшка
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областОстровска котловина
Надм. височина590 m
Население21 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 590 m надморска височина на 17 km западно от демовия център Воден (Едеса) и на около 3 km източно от Острово (Арниса), северно от Островското езеро.[2]

Праистория и Античност

редактиране

Край селото в местността Сарацина е разкрито неолитно селище. На хълма Градища има антично селище. В близост е разкрита и римска сграда, която вероятно е Mutatio ad Duodecim на Виа Егнация.[3]

В Османската империя

редактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииДружко като българско село.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дружко (Droujko) е посочено като село във Воденска каза с 15 къщи и 83 жители българи.[5]

В началото на ΧΧ век Друшка е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Друшка живеят 68 българи християни.[6] Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дружка (Droujka) има 32 българи екзархисти.[7]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Друшка има 3 къщи славяни християни.[8] Част от българското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени гърци бежанци.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Дрося.[9]

В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 14 бежански семейства и 47 души бежанци,[10] а според други данни от 67 жители само 3 са местни. В селото постепенно се заселват местни жители от околните села. От 152 жители в 1940 година 66 са местни, а 86 - бежанци. Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година в селото има 73 местни и 101 бежанци.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 56[9] 14[9] 67[9] 152[9] 178[9] 174[9] 97[9] 55[9] 100[9] 68 33 21
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/15768/789/31-3-1999 - ΦΕΚ 443/Β/26-4-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-19. Посетен на 5 май 2018.
  4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012