Дупки (проводимост)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
Дупките са един от видовете токоносители във веществата. Те представляват елементарни положителни заряди, които се образуват при свободното движение и напускане на електроните от кристалната решетка на веществата. Процесът се нарича термогенерация и се влияе от температурата. При среща с електрони дупките рекомбинират. Времето, през което съществуват, се нарича време на живот. Броят на свободните електрони е равен на броя на дупките. Металите имат много на брой свободни електрони и поради това имат голяма проводимост и съответно се използват като добри проводници.

Ако неутрален атом получи дупка, то това означава, че има липсващ електрон в кристалната решетка и това го превръща в положителен. Поради тази причина се приема, че дупките имат положителен заряд обратно пропорционално на отрицателния на електроните.
ПримериРедактиране
- Ако петият електрон на петвалентен примес напусне кристалната решетка се образува дупка и атома се превръща в положителен йон. Полупроводниците съставени от такива положителни йони имат електронна проводимост и се наричат N (negative – отрицателен) полупроводници, а примесите – донорни.
- Ако дупката на тривалентен примес се запълни с електрон примесният атом се превръща в отрицателен йон. Полупроводниците съставени от такива отрицателни йони имат дупчеста проводимост и се наричат P (positive – положителен) полупроводници, а примесите – акцепторни.
Примесните полупроводници имат и двата типа токоносители. Преобладаващите се наричат основни, а другите – неосновни.