Дупки (химия)

Когато електрон напусне хелиев атом, той оставя след себе си електронна дупка. Това кара хелиевият атом да се зареди положително.

Дупките са един от видовете токоносители във веществата. Те представляват елементарни положителни заряди, които се образуват при свободното движение и напускане на електроните от кристалната решетка на веществата. Процесът се нарича термогенерация и се влияе от температурата. При среща с електрони дупките рекомбинират. Времето, през което съществуват, се нарича време на живот. Броят на свободните електрони е равен на броя на дупките. Металите имат много на брой свободни електрони и поради това имат голяма проводимост и съответно се използват като добри проводници.

Ако неутрален атом получи дупка, то това означава, че има липсващ електрон в кристалната решетка и това го превръща в положителен. Поради тази причина се приема, че дупките имат положителен заряд обратно пропорционално на отрицателния на електроните.

Примери

• Ако петият електрон на петвалентен примес напусне кристалната решетка се образува дупка и атома се превръща в положителен йон. Полупроводниците съставени от такива положителни йони имат електронна проводимост и се наричат N (negative – отрицателен) полупроводници, а примесите – донорни.
• Ако дупката на тривалентен примес се запълни с електрон примесният атом се превръща в отрицателен йон. Полупроводниците съставени от такива отрицателни йони имат дупчеста проводимост и се наричат P (positive – положителен) полупроводници, а примесите – акцепторни.

Примесните полупроводници имат и двата типа токоносители. Преобладаващите се наричат основни, а другите – неосновни.

Вижте също

• Токоносители
• Полупроводници
• Проводници
• P-n преход