Дупнишка котловина

котловина в България

Дупнишка котловина (от 1949 до 1992 г. Станкедимитровска котловина)[1] е котловина в Западна България, в поречието на река Струма, в Област Кюстендил, част от Краищенско-Тунджанската физико-географската зона.

Дупнишка котловина
Станкедимитровска котловина
Дупнишката котловина с гр. Дупница и пл. Рила
Дупнишката котловина с гр. Дупница и пл. Рила
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.2781° с. ш. 23.1116° и. д.
Местоположение в България
Общи данни
Местоположение Западна България
Дължина 40 km
Ширина 10 km
Реки Струма, Джерман, Джубрена, Тополница, Бистрица, Разметаница, Копривен, Рилска река
Селища вижте текста

Географска характеристикаРедактиране

Географско полжение, граници, големинаРедактиране

Котловината е разположена между планините Рила на югоизток, Верила на североизток, Гологлавските височини и Поглед планина, части от Конявска планина на запад и северозапад и Руен планина, северната част на планината Влахина на югозапад. На север в района на село Делян чрез седловина висока 710 м се свързва с Радомирската котловина, на изток чрез Клисурската седловина (1025 м) – със Самоковската котловина, на запад с историко- и физикогеографската област Разметаница, а чрез Скринският пролом на река Струма – с Кюстендилската котловина. На юг късият и широк Кочериновски пролом на Струма я свързва с Благоевградската котловина.

Деление, релеф, геоложки строежРедактиране

Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на северозапад дъга с дължина около 40 км и максимална ширина в северната част до 10 км. От Дренския рид при град Дупница се дели на Горно и Долно Дупнишко поле. Горното Дупнишко поле се характеризира с добре очертана котловинна основа с посока на простиране от запад на изток между Гологлавските височини на Конявска планина на запад, Верила на север и североизток и Рила на юг. То е запълнено с алувиални наслаги, а периферията му е покрита от пролувиални наносни конуси. На юг откъм Рила е оградено от стръмен разседен склон. Там при град Сапарева баня блика най-горещият минерален извор в България с температура от 101,4 °C. Средната му надморска височина е 520 – 700 м. Долното Дупнишко поле има посока на простиране от север на юг между Рила на изток, Руен планина, северната част на планината Влахина на запад и Поглед планина, част от Конявска планина на северозапад. Основата му е хълмиста, разчленена и с долинни разширения – Бобошевското и Кочериновското поле. Рилското подножие е изградено от плиоценски и старокватернерни алувиално-пролувиални наслаги, разчленени от дълбоки долове и ровини. Средната му надморска височина е 400 – 500 м.

Климат, води, почвиРедактиране

Климатът на котловината е преходноконтинентален със средна годишна температура от 11,1 °C, средна януарска -0,4 °C и средна юлска 20,1 °C. Абсолютна минимална температури -30 °C, а абсолютна максимални 39,3 °C. Годишната сума на валежите е 656 мм. Котловината се отводнява от река Струма и нейните притоци Джерман (с притоците си Джубрена, Тополница и Бистрица), Разметаница, Копривен, Рилска река и др. На река Дяковска (десен приток на Тополница) е изграден язовир „Дяково“ (в експлоатация от 1973 г.). Характерните почви за котловината са излужените и ерозирани канелени горски и алувиално-ливадните почви. Климатичните и почвените условия благопиятстват отглеждането на тютюн, овощия, лозя и развитие на животновъдството.

СелищаРедактиране

В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 4 града Бобошево, Дупница, Кочериново и Сапарева баня и 28 села: Баланово, Бараково, Бистрица, Блажиево, Блатино, Боровец, Бураново, Делян, Джерман, Драгодан, Дяково, Крайници, Кременик, Крумово, Мурсалево, Овчарци, Пиперево, Пороминово, Ресилово, Самораново, Сапарево, Слатино, Сопово, Стоб, Тополница, Усойка, Червен брег и Яхиново.

ТранспортРедактиране

От север на юг, от село Делян до град Дупница, на протежение от 15,4 км преминава участък от новопостроената и пусната в експлоатация автомагистрала „Струма“.

Освен нея през котловината в различни направления преминават участъци от още 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 77.