Отваря главното меню
Душановия законник в Призренския препис от XV век

Душановият законник, срещащ се още и като Душанов закон е сборник от закони, средновековен законодателен акт, прогласен в Скопие на 21 май 1349 г.

Душановият закон е източник на средновековното българско и наказателно право.

Съдържание

ОбемРедактиране

Първоначално се състои от 135 члена. Пет години след влизането му в сила (1354) е допълнен с още 66 члена, ставайки общо 201 члена.

Регламентирана материяРедактиране

Със закона законодателят Стефан Душан е целял да уреди обичайното право на етносите в страната си, въвеждайки едни нови правила, еднакви за цялата Душанова империя.

Законникът окончателно разграничава властелските и подчинените им категории зависими или крепостни селяни – т.нар. себри, както и свободните занаятчии и людете, упражняващи други свободни професии.

ПриложениеРедактиране

Според Душановия законник съдиите са длъжни да правораздават, прилагайки закона, а не да правоприлагат под страх от владетеля.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране