Дъбенско съкровище

Дъбенското съкровище е открито през лятото на 2004 г. в землището на село Дъбене, Карловско, при разкопки под ръководството на археолога Мартин Христов. Нови елементи от него са открити през 2005 – 2007 г.

Дъбенско съкровище
Характеристики
Материал	злато
История
Откриване	Дъбене
Местоположение	Национален исторически музей

Разкопките край Дъбене започват, след като двама археолози от Националния исторически музей срещат местна жена, носеща изящно изработена златна огърлица, намерена от съпруга ѝ, докато орял нивите си с трактор. Първоначално съпрузите не подозират произхода на украшението, но оказват съдействие на археолозите. Тъй като съкровището е открито в земеделска земя, археолозите трябва да съобразят времето на разкопки със селскостопанските дейности.

Златните предмети са открити в особени структури, наречени ритуални, подобни на ниски надгробни могили. Датирани са към 2450 – 2100 г. пр. Хр. (ранната бронзова епоха). Проучени са над 15 структури, като само в някои има златни находки. Те са положени върху земята заедно с разнообразни керамични съдове, сребърни и стъклени предмети, а отгоре са затрупани с речни камъни. Златните предмети във всяка от структурите са различни по форма и се отличават от положените в другите структури.

Открити са над 21 000 елемента от нанизи, златни спирали, мъниста и апликации. Формите на мънистата са разнообразни – във вид на малки халкички, шайби, цилиндърчета, двойни пирамиди или биконични. Най-малките от тях са с външен диаметър 1,5 мм, а най-големите достигат почти до 1 см. От тях са възстановени три златни наниза, състоящи се от различни елементи: мъниста и разпределители (от ритуалните структури № 3 и 5). Спиралите са изработени от златна тел, с различен брой намотки. Апликациите са два вида, служели са за украса и са пришивани към дрехите.

Забележителна е една малка кутийка с капаче, изработена от чисто сребро, която е непозната в древността от други райони, както и златният кинжал с тегло от 42,8 г (от ритуална структура № 5), уникален за земите на Древна Тракия и Югоизточна Европа. Той представлява двуостра кама, завършваща не с остър връх, а със заточена равна предна част. Археолозите все още не са единни в мнението си за произхода му – тракийски или прототракийски.

Предполага се, че в Карловското поле, в което се намира и село Дъбене, в древността се е намирал производствен център. Този извод е направен въз основа на тяхната концентрация. Златните елементи не са открити в гробна могила, липсват останки от човешки кости, т.е. не са части от погребален дар.

Съкровището е открито в отлично състояние и без реставрация е изложено в НИМ на 9 август 2005 г.