Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Дълга лука (Община Враня).

Кмет-Цветелин Петров Дълга лука е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Дълга лука
Общи данни
Население 11 души[1] (15 юни 2020 г.)
Землище

10,622

Кмет-Цветелин Петров km²
Надм. височина 898 m
Пощ. код 2492
Тел. код 041171
МПС код РК
ЕКАТТЕ 24517
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Дълга лука се намира в планински район. Дълга лука е разположена в планината Кървав камък, която е най-северозападната част от краищенските планини. Централната му част се намира в подножието, но има доста махали с по няколко къщи нависоко в планината, до които се стига единствено по тесни пътечки. Дължината на границата, минаваща по билото ѝ е 16 км, а от другата страна се намира Република Сърбия.

ИсторияРедактиране

В стари документи селото е записвано по следните начини: Долга, Д’лга Лока в 1570 г.[2]; село Длигалика в ХVI в. (Миней вероятно от Пшинския манастир „Св. Прохор“ (Гошев 1926-1927: 354); село Длъга лика в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 69б, Опис III 179); Дълга Лука в 1878 г.[3]

Културни и природни забележителностиРедактиране

В планините около селото се намират доста добре съхранени партизански гробове.

Най-голямата забележителност на селото са неговите жители – изключително трудолюбиви, православни християни, истински българи. От Дълга (длъга) лука са излезли много строители, миньори, хора на труда. През социалистическата епоха мнозина изявени личности са награждавани с най-високи държавни отличия. От Дълга лука има няколко герои на Социалистическия труд.

Редовни събитияРедактиране

В Дълга лука всяка година се провежда събор на Петков ден при църквата „Св. Петка“.на 14 Октомври

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за устендилскиот санŸак. Скопjе. Т. V, кн. 1, 1982-1985 (Т. V, кн. 1, 1982, стр.737, 781)
  3. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.