Дългият път на деня към нощта
„Дългият път на деня към нощта“ (на английски: Long Day's Journey into Night) е автобиографична пиеса на американския автор Юджийн О'Нийл. Световно е призната като една от най-добрите пиеси на американския театър.[1]
| Дългият път на деня към нощта | |
| Long Day's Journey into Night | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Автор | Юджийн О'Нийл |
| Герои | Мери Тайрон Джеймс Тайрон старши Едмънд Тайрон Джеймс Тайрон младши Катлийн |
| Създадена | 1941 г. |
| Място на действие | Семейната къща на семейство Тайрон, август 1912 г. |
| Оригинален език | английски |
| Тема | Автобиографична история за тягостна семейна обстановка |
| Жанр | драма |
| Премиера | 2 февруари 1956 г. Датския кралски театър Стокхолм, Швеция |
| Дългият път на деня към нощта в Общомедия | |
Въпреки че О'Нийл завършва текста през 1941 г., творбата му вижда бял свят чак през 1956 г. Авторът моли Бенет Сърф, неговият издател, да я публикува 25 години след смъртта му поради автобиографичните елементи. Вдовицата на О'Нийл, Карлота Монтерей, осъжда Сърф и издателство Random House и получава правата над пиесата 2 години след смъртта на съпруга си.[2]
През 1956 г. пиесата се издава на хартиен формат от Йейлския университет, а след това се играе за пръв път в Датския кралски театър в Швеция.[1] Няколко месеца по-късно „Дългият път на деня към нощта“ дебютира на Бродуей, след което печели наградите Пулицър и Тони за най-добра пиеса.
