Дължина на вълната
Дължина на вълната, още наричана период, във физиката е разстоянието между последователни точки на дадена вълна с еднаква фаза.[1] Обикновено се означава с гръцката буква λ (ламбда).
В практиката са познати следните видове електромагнитни вълни: радиовълни, микровълни, видима светлина, ултравиолетови и инфрачервени лъчи, рентгенови и гама лъчи, както и механични вълни: звукови вълни, водни вълни и други. При електромагнитните вълни разделението на видове се прави точно според дължината на вълната или според честотата. Тези два критерия са еквивалентни, защото между дължина на вълната и честота съществува взаимовръзка:
, където
- е скоростта на разпространение на вълната (механична или електромагнитна), а
- ν е честотата.
Така например, човешкото ухо възприема звуковите вълни с честоти от 20 Hz до 20 kHz, което съответства на вълна с дължина от 15 m до 15 mm. Видимата светлина, възприемана от хората, има различни цветове – от около 750 nm (червено) до 400 nm (виолетово) – това съответства на честоти от 400 до 750 THz.
Скоростта на електромагнитните вълни във вакуум е универсална физическа константа – с = 299 792 458 m/s, откъдето и съвременното определение за метър е разстоянието, изминато от светлината за 1/299 792 458 s. Скоростта на звуковите вълни във въздуха е 344 m/s (1238 km/h).
Ако електромагнитните вълни се разпространяват в материална среда, характеризираща се със своя показател на пречупване n, то скоростта им в тази среда е:
, а дължината на вълната е ,
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „Петър Берон“, София, 1992