Дъмбенска планина

Планина в Костурско, Гърция

Дъмбенската планина, още Мали-мади, Малимади, Буче, Костолата или Орлово (на гръцки: Μπούτσι, Буци или на гръцки: Μάλι Μάδι, Мали Мади), е планински масив в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1795 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания. Крайните югозападни части на Дъмбенската планина попадат в Албания.

Дъмбенска планина
Μπούτσι
Balkans 4087 cut kostursko.png
40.6447° с. ш. 21.1396° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
МестоположениеFlag of Greece.svg Гърция, Flag of Albania.svg Албания
Най-висок връхБуче
Надм. височина1795 m

Географска характеристикаРедактиране

 
Горно Дреновени и ридът Костолата, 1972 година

Геоложки строежРедактиране

Дъмбенската планина е изградена от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.[1][2]

В западните склонове на планината, на 1 km североизточно от Косинец, е разкрита желязно-никелова мина по открит способ на компанията „Ларко“. Тя експлоатира находище на лимонит с годишен добив 350 000 – 450 000 тона.[3]

ВърховеРедактиране

Най-високата точка е връх Буче (Бучйе) (Ανεμοδαρμένη, още Μπούτσι и Πυραμίδα), 1795 m при село Брезница (Ватохори).[4]

Други върхове в планината са[5][6][7][8][9][10][11]:

Име Име Кота (m) Положение Държава
Свети Атанас Άγιος Αθανάσιος 1183 1 km ЮИ от Косинец  
Орлово Αετορράχη и Όρλοβο 1685 2 km СИ от Дъмбени  
Орлово Αετός и Όρλοβο 1285 2 km ЗСЗ от Дъмбени  
Чунгия Ανάρραχη и Τσούγκια 1400 2 km ССЗ от Дъмбени  
Скърка Ανώμαλη и Σκόρκα 1506 4,5 km СЗ от Дъмбени  
Бочила Απαλό, Ποτσίλα Λουμάτο и Πότσιλα 1260 2 km ЗСЗ от Габреш  
Осой Дъмбенски Βαλανιδιά, Οσόϊ и Ντέμπεν 1275 3 km ЮЗ от Габреш  
Чървени гренди, Гренда Γκρέντα 1127 4 km СЗ от Косинец    , гранична пирамида № 33
Градища Καστράκι, Γκραδίστα и Γκραντίστα 1122 3 km ЮИ от Дъмбени  
Κολοκοτρώνης 1323 1 km СИ от Косинец  
Корпес Κορφές, Κορπές 1224 1,5 km СЗ от Габреш  
Кукувичина стена[12] Κούκκος, Κουκουβίτσινα 1352 1,5 km СИ от Косинец  
Франговица, Куле Κουλέ, Φραγκόδιτσα 1420 2 km СЗ от Дъмбени  
Куле Κουλέ 1320 2 km СЗ от Дъмбени  
Κοφτερό 1660-1560 3 km ССИ от Дъмбени  
Костенец Κωστενέτσι 1231 1,5 km ССЗ от Косинец  
Костолата или Виняри или Орлово Κωστώλα и Όρλοβο 1713 2 km ССИ от Дъмбени  
Крумница Μεγάλη Πλαγιά, Κρουμνίτσα 1200 3 km ЮЗ от Смърдеш  
Мечкина тумба Μεσκίνα 1652 3 km С от Дъмбени  
Самовилцка Гръндка Μοναχικό, Σαμοβίτσα Γρέκα 1555 1 km ЮИ от Смърдеш  
Брезница Μπουκούρης, Μπρέσνιτσα и Μπρενίτσα 1533 2 km Ю от Брезница  
Попова нива Παππαδοχώραφα, Πόποβα Νίβα 1540 5 km С от Дъмбени  
Караули Παρατηρητήριο, Καραούλι 1591 4 km С от Дъмбени  
Вълканова чезма[13] Πετροβούνι 1580 2,5 km ИЮИ от Смърдеш  
Смърдеш, Плешовец Πλεζοβίτς, Ορόσημο Σμαρδέσι и Πλασόβιτσε 1343 3 km ЮЗ от Смърдеш    , гранична пирамида № 30
Полени Πολένι 1621 4 km Ю от Брезница  
Πυχτό 1500 4 km ССИ от Дъмбени  
Чучура Τσούτσουρα, Τσούσερα 1271 2 km ЮЗ от Габреш  
Ръмбатина Ύψωμα Γρέσκου, Ραμπατίνα 1681 3,5 km ЮИ от Смърдеш  
Мали Мади Ύψωμα Παπαθανασίου, Μάλι Μάδι 1659 4 km СЗ от Дъмбени  
Бойко Φύλακες, Μπόϊκο 1140 2 km ЮИ от Брезница  
Γιάννη Κεφάλι 980 2 km Ю от Дъмбени  
Εβραίου Κεφάλι, Κεφάλα Εβραίου 853 2 km З от Сливени, паметник  
Широко ръжица Καλόγηρος, Συροκοραζίσα 955 3 km СЗ от Сливени  
Света Неделя Καστράκι, Σφέτα Νεδέλα 869 1 km С от Св. Неделя  
Колица Κόλιτσα 860 4 km С от Св. Неделя  
Кутуди, Арбениска Κουτούδι, Αρμπόνισκα и Αρμπενίσκα 982 3 km С от Сливени  
Πλατύδρομος 957 4 km ССИ от Св. Неделя  
Палик 1163 1 km И от Капещица  
Карчишка[14] Καρτσίσκα, Ρίζωμα[15] 961 СЗ от Кърчища  

КлиматРедактиране

Климатичните особености на Дъмбенската планина съвпадат с тези на съседния масив Корбец. Повече данни са дадени в секция Климат в статията за Корбец.

Водни ресурсиРедактиране

Дъмбенската планина е безводна планина в чиито билни части липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Планинското било се отводнява от множество къси пресъхващи потоци, по-съществените от които са: Осово при Габреш, Сушица, десен приток на Рулската река – извира южно от Дъмбени; Бела падина (Ксиропотамос), ляв приток на Четирската река – извира от местността Дервено югоизточно от Косинец; Костенечката река, ляв приток на Четирска река, по нея между гранични пирамиди №№ 34 и 36 върви държавната граница между Албания и Гърция – подхранва се от изворите в местността Главата под Лабаница, а началните ѝ притоци идат от високите части на планината над Косинец; Лесница, ляв приток на Четирската река – отводнява южните скатове на хребета Флацата. В Албания са разположени малките потоци Дрени, ляв приток на Прой-тел и Извор до село Тръстеник – десен приток на Костенечката река.

На 1 km северозападно от връх Костолата на 1600 m надморска височина е разположено единственото в планината малко езеро Локвата (на гръцки: Λίμνη Οκτάρα или Οχτάρα, Осмицата).

СелищаРедактиране

В границите на Дъмбенската планина са разположени 9 села. От тях три са в Албания – Капещица (Kapshticë), Тръстеник (Tresteniku) и Курила (Kurilë).

В пределите на Гърция са селата Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Габреш (Гаврос), Дъмбени (Дендрохори), Косинец (Йеропиги), Света Неделя (Аг. Кириаки) и заличеното село Лабаница (Аг. Димитриос).

Пет исторически села по южните планински склонове - Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени са изоставени от жителите си в размирните времена на XIX в., за да основат днешното Косинец.

По времето на Османската империя Дъмбенската планина е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика[16]) или други източници[17] към 1905 г. е:

име село българи, хр. арнаути, хр. арнаути, мох. всичко
Смърдеш 1780 1780
Брезница 620 620
Капещица 150 400 550

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.

БележкиРедактиране

  1. Anovski et al. Progress In Study Of Prespa Lake Using Nuclear And Related Techniques, 2001
  2. Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006
  3. Athanasios Apostolikas. GMMSA LARCO Mineral Resources. Present, future, opportunities Laterite – Nickel Industry. // 2014.
  4. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 426. (на гръцки))]
  5. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 3. Ορεινά τοπωνύμια. Βουνά - Κορυφές - Οικισμοί - Καταφύγια - Χιονοδρομικά κέντρα. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-7-9. σ. 1280. (на гръцки))]
  6. Топографска карта Sheet D4 Korçë, GSGS 4439 Series Reproduced from M.D.R. 610/9877. Greece (Albania) 1:100,000, 1944
  7. Топографска карта лист К-34-127-А Капештица серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  8. Топографска карта лист К-34-126-Б Корча серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  9. Топографска карта лист К-34-115-В Андартикон серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  10. Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987
  11. Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014
  12. кукувичина стена - Google Търсене. // www.google.com. Посетен на 30 март 2022.
  13. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 311.
  14. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  16. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  17. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. (на френски)