Уикипедия

Дърво на Юда

вид растение

Дървото на Юда (Cercis siliquastrum)[2], известно и като див рожков, е малко широколистно дърво от род Церцис (Cercis), семейство Бобови (Fabaceae). По произход е от Южна Европа и Западна Азия. Прочуто е с изобилния си наситено розов цъфтеж през пролетта.

Дърво на Юда
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Cercideae
род:Церцис (Cercis)
вид:Дърво на Юда (C. siliquastrum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Дърво на Юда в Общомедия
[ редактиране ]

Етимология редактиране

Има мит, че Юда Искариотски се е обесил от дърво от този вид, вследствие на което белите му цветя почервеняват.[3] Това вярване е свързано с общото име „Дърво на Юда“, което вероятно е покварено производно от френското общо име Arbre de Judée, което означава „дърво на Юдея“, което се отнася до хълмистите райони на тази страна, където дървото е било обичайно. Друг възможен източник за народното име е фактът, че цветовете и семенните шушулки могат да се произведат директно от ствола, по начин, напомнящ възможния метод за самоубийство на Юда.[4]

Откривателят на вида Карл Линей му придава специфичния епитет siliquastrum, който произлиза от латинската дума siliqua, което означава „шушулка“[5]. Родовото име идва от гръцкото kerkis, „совалка“, което се отнася до приликата, показана на инструмента на този тъкач от плоските, дървесни семенни подкопи.[4]

С названието „див рожков“ се обозначава и целият род Церцис.

Описание редактиране

 

Този вид образува малко дърво с височина до 12 м и ширина до 10 м.[6]

През пролетта наситено розовите цветове се произвеждат върху едногодишни или по-стари израстъци, включително по ствола на дървото. Цветовете са с пет свободни венчелистчета и слети чашелистчета. Тази форма на цвета е характерна за семейството на грахови зърна (Fabaceae). Листата се появяват малко след появата на първите цветове. Те са кордирани с тъп връх, който от време на време има плитка изрезка на върха. Дървото произвежда дълги плоски шушулки, които висят вертикално. Цветовете са годни за консумация и се предполага, че имат сладко-кисел вкус.[6]

Таксономия редактиране

Видът е описан за първи път от Карл Линей през 1753 г.

Има няколко сорта и подвида, включително:

  • var. hebecarpa Bornm.
  • подвид yaltikirii (Ponert) Govaerts
  • var. siliquastrum
  • var. alba Weston

Разпространение и екология редактиране

Установява се на разнообразни места като саморасло, поради лесното му разпространение чрез семена.

Цветовете на дървото на Юда се опрашват от пчели, привлечени от нектар. Цветният прашец от стърчащите тичинки се отлага върху тялото на пчелата и се пренася в стигмата на друг цвят.[7]

В Израел дървото има статус на защитено растение.

Британският журналист Франсис Маккулаг съобщава, че през април 1909 г. в парка Йълдъз в Истанбул е видял „безчет“ цъфтящи екземпляри от това дърво.[8] Този вид дърво има и до днес в парка.

Култивиране редактиране

Видът предпочита дълбоки, добре дренирани почви и позиция на пълно слънце или частична сянка.

Култивираните видове включват:

  • Afghan Deep Purple[9]
  • Alba – бели цветове[9]
  • Bodnant[9]
  • Carnea[9]
  • Fructa Rubra[9]
  • Penduliflora[9]
  • Rubra – тъмни розово-лилави цветове
  • Sterilis[9]
  • Variegata[9]
  • White Swan[9]

Култивирания вид „Bodnant“ печели наградата за градински заслуги на Кралското градинарско общество.[10] (потвърдено 2017 г.).[11]

Дървото е податливо на скакалци, насекоми и псилиди (по-специално Cacopsylla pulchella), както и на болести, включително ханкер (canker), коралово петно (coral spot) и verticillium wilt.

Размножаването става чрез семена, резници или пъпки.

  •  
    Цветове избуяли от ствола
  •  
    Ствол и кора
  •  
    Цветове и шушулки
  •  
    Шушулки и семена
  •  
    В началото шушулките са зелени, а впоследствие стават кафяво-червени
  •  
    Ботаническа илюстрация от 1891 г.
  •  
    Сорт „Alba“
  •  
    Cacopsylla pulchella върху листо

Приложения редактиране

Кулинария редактиране

Суровите цветове имат сладко-кисел вкус и се използват като добро допълнение към салатата или могат да се консумират пържени. Цветните пъпки също са кисели и се прилагат като подправка. В някои краища на света се консумират млади пресни семена от растението, овкусени с подправки като за салата.

Дървесина редактиране

Видът произвежда твърда дървесина с привлекателен стриеж. Използва се за направата на фурнири и се полира добре.[6]

Градинарство редактиране

Дървото, като податливо на култивиране, се използва във флоралната декорация на градини, паркове, улици и алеи. Ранният му цъфтеж се съчетава прекрасно с килима от цъфтящи пролетни цветя и тревистата свежа зеленина. Често присъства и в цветните градини и дворовете на домове.[12]

В културата редактиране

Дървото е известно най-много с мита за Юда.

Илюстрация на проповед за смъртоносните последици от поддаването на изкушението се отнася до фалшивата идея, че дървото на Юда убива пчелите, привлечени към него: „Д-р Кюлер насилствено илюстрира това чрез позоваване на дървото на Юда. Цветовете се появяват преди листата и те са с пламтяща красота. Пламтящата красота на цветовете привлича безброй насекоми, а скитащата пчела се привлича след нея, за да събере мед. Но всяка пчела, която се появи на цъфтежа, поглъща фатален опиат и пада мъртва сред пурпурните цветове на Земята.“[13]

Източници редактиране

  1. ↑ Cercis siliquastrum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ BSBI List 2007 (xls) // Botanical Society of Britain and Ireland. Архивиран от оригинала на 2014-10-23. Посетен на 2014-10-17.
  3. ↑ Little, Elbert L. The Audubon Society Field Guide to North American Trees: Eastern Region. New York, Knopf, 1980. ISBN 0-394-50760-6.
  4. ↑ а б Rumsey, Fred. Cercis siliquastrum (Judas tree) // Natural History Museum. Посетен на 2013-01-04.
  5. ↑ Rowell, Raymond J. Ornamental Flowering Trees in Australia. Australia, AH & AW Reed Pty Ltd Reed, 1980. ISBN 0-589-50178-X.
  6. ↑ а б в Cercis siliquastrum – L. // Plants For A Future. Посетен на 13 September 2011.
  7. ↑ 100 families of flowering plants. Cambridge University Press. с. 215. Посетен на 13 September 2011.
  8. ↑ McCullagh, Francis. The Fall of Abd-ul-Hamid. London, Methuen & Co. Ltd., 1910. с. 239–240.
  9. ↑ а б в г д е ж з и Hatch, Laurence. Cultivars of Woody Plants Volume I (A-G). Raleigh, North Carolina, TCR Press, 2007. Посетен на 13 September 2011.
  10. ↑ RHS Plantfinder – Cercis siliquastrum ‘Bodnant’ // Посетен на 12 January 2018.
  11. ↑ AGM Plants – Ornamental // Royal Horticultural Society, July 2017. с. 16. Посетен на 24 January 2018.
  12. ↑ Приложения
  13. ↑ William Adamson, „Illustrations to Chapter 3“, in Genesis, The Preacher’s Complete Homiletic Commentary (New York; London; Toronto: Funk & Wagnalls Company, 1892), 72.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cercis siliquastrum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дърво_на_Юда&oldid=11962266“.