Държавен архив – Благоевград
Държавен архив – Благоевград е отдел в дирекция „Регионален държавен архив“ – София.[1]
| Държавен архив – Благоевград | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  България |
| Тип | държавен архив |
| Местоположение | Благоевград |
| Създаване | 1952 г. |
| Акт | Указ № 515 |
| Клон на | Държавна агенция „Архиви“ |
| Фонд | |
| Размер | 2991 архивни фонда (1831,35 линейни метра) |
| Друга информация | |
| Директор | Любима Петрова |
| Уебсайт | ДА – Благоевград |
  Местоположение в Благоевград | |
Дейност
редактиранеВ него се осъществява подбор, комплектуване, регистриране, обработване, съхраняване и предоставяне за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Благоевградска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване.[1]
Към архива функционират читалня и библиотека. В научно-справочната библиотека са заведени 3340 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници и периодични издания.[1]
История
редактиранеАрхивът е създаден през 1952 г. като отдел на Окръжно управление на Министерство на вътрешните работи – Благоевград[2]. От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Благоевград, а от 1988 г. е в структурата на Община – Благоевград. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел. От 1990 г. архивът се помещава в самостоятелна административна сграда в централната градска част на Благоевград.[1]
Фонд
редактиранеПрез 1994 г. е приет фондовият масив на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, възлизащ на 1058 фонда с 25 751 архивни единици, 1242 спомена и 1114 частични постъпления.[1]
Общата фондова наличност на архива към 1 януари 2017 г. възлиза на 1831,35 линейни метра с 2991 архивни фонда (2893 учрежденски и 98 лични) и общ брой 201 378 архивни единици, 1937 частични постъпления и 2388 спомена. Застрахователният фонд се състои от 513 007 кадъра с негативи на микрофилмирани документи и 475 628 кадъра позитив.[1]
Ръководители
редактиранеПрез годините ръководители на архива са:[1]
- Борис Димитров Попов (1952 – 1954)
- Иван Миланов Начев (1954 – 1957)
- Катерина Чобанова (1958 – 1960)
- Кирил Иванов Ушатов (1960 – 1971)
- Страхил Илиев Точев (1971 – 1992)
- Петър Христов Станев (1992 – 2018)
- Любима Методиева Петрова (2019 – 2022)
- Десислава Георгиева (2022 - днес)