Държавен служител

служител, зает в държавна агенция

Държавният служител е служител, зает в държавна агенция. Държавните служители се занимават основно с аналитична и техническа дейност от управленски или експертен характер и получават заплата от бюджета на страната. Длъжностите, заемани от държавните служители, са особено важни за функционирането на държавния апарат. В отделните страни обхватът на компетенциите и правомощията на държавните служители е различен.

История редактиране

България редактиране

Царство България редактиране

От 2 август 1891 г. примерните държавни служители могат да получават орден „За граждански заслуги“. През 1922 г. е приет първия Закон за държавния служител.

Европа редактиране

Близък и Далечен древен изток редактиране

Древен Китай редактиране

Съществувало и изискване към Държавния служител на Поднебесната да владее поезия, литературата и да има дълбоки познания за философията на Конфуций, за да може да упражнява и изпълнява своя обществен дълг.

Европейски съюз редактиране

Република България редактиране

Конституционноправната юриспруденция в Република България определя като държавна служба всички длъжности, които са описани в Конституцията.[1]

Според чл. 2 от Закона за държавния служител (от август 1999 г., приет в изпълнение на чл. 116 на Конституцията) „Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.“ Така на законово ниво е легално дефинирано едно понятие в тесен смисъл, което включва само лица от системата на апарата. С този закон е създаден паралелен на трудовоправния режим, към който остават част от административните ръководители и обикновеният персонал.

Част от българите считат погрешно за държавни служители всички бюджетни служители.[2]

Великобритания редактиране

В Обединеното кралство само служителите на Короната са civil servants, докато служителите на графствата и градовете – не.

Германия редактиране

В Германия статуса на Beamter имат голям кръг от хора, включително и част от учителите. Това ги прави несменяеми.

Стачка редактиране

Държавните служители обикновено нямат право на ефективна стачка (прекратяване на работа) или въобще нямат право на стачка.

Източници редактиране

  1. "Поначало понятието „държавна служба“ се използва в административното право, където то се свързва с държавното управление и държавната администрация, т.е. с функциите на изпълнителната власт. Освен в тесен смисъл като изпълнение на административни, управленски функции в държавните учреждения (учреждения на бюджетна издръжка), то се схваща и по-широко – с него се обхващат и структурите на държавната администрация, чрез която изпълнителната власт осъществява функциите си по отношение на публичната собственост. Но за държавна служба и държавни служители (за отделни техни видове) се говори със специфично съдържание и в други клонове на правото. Ето защо при липсата на еднозначно доктринално или легално определение на държавната служба смисълът и съдържанието на понятието в отделните случаи трябва да се разкриват в съгласие с конкретните цели на разпоредбите и институтите, с които то се свързва. В Конституцията освен в чл. 68, ал. 1 за държавна служба се говори и в чл. 65, ал. 2. Понятието е в основата и на разпоредбата на чл. 116. Безспорно понятието „държавна служба“ трябва да се разбира с единен и непротиворечив смисъл. Най-общо това е дейност по осъществяване на функциите на държавата. Тази дейност се извършва от името на държавата и за реализиране правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи. За нея се предвижда и обикновено се получава възнаграждение. Това не е дейност, непосредствено свързана с производството на материални ценности. Този най-общ смисъл на понятието „държавна служба“ обаче не изключва и особеностите, с които то се употребява в Конституцията и които то придобива в зависимост от конкретното си систематично място и от съответния правен институт, с който е пряко свързано. Не е възможно например да има абсолютно съвпадане по обем на понятието в чл. 68, ал. 1 и чл. 116. (Несъвпадането от гледище на обема не означава противоречивост в общия смисъл на понятието, то изразява само различията между видовете държавна служба.) Логическото и систематическото тълкуване на двата текста води до извода, че в чл. 116 се има предвид само един вид държавна служба – в сферата на изпълнителната власт, на държавната администрация в собствен смисъл на думата. Докато в чл. 68, ал. 1 се има предвид по-широк обхват на понятието." Решение на Конституционния съд на Република България № 5 от 6.IV.1993 г., обн. ДВ, бр. 31/93 г.
  2. brejnev. коментар към "Държавен чиновник си гласува заплата от 7000 лв. // „Сега“ форум, 20 октомври 2006. Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 19 юли 2007. държавни служители са всички на които държавата плаща заплатите

Допълнителна литература редактиране

  • Балабанова, Хр., За понятието „държавен служител“ по смисъла на административното право на Република България. В: Правна мисъл, 1993, № 3
  • Костов, Д., Държавен служител и условия за заемане на държавна служба. В: Административно правосъдие, 2001, № 2
  • Костов, Д. За уредбата на чиновническата служба след Освобождението. В: Административно правосъдие, 2003, № 2

Външни препратки редактиране