Държавно устройство на България

България е единна парламентарна република с местно самоуправление и с ясно изразено разделение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Страната се управлява според върховния закон – Конституцията, приета през 1991 година, и законите на страната, а политическият живот се основава на принципа на политическия плурализъм.[1]

Схема на устройството на властите в Републиката

Държавни институции редактиране

Държавна институция / помощен орган Официални лица От
Президент на Републиката Румен Радев 22 януари 2017 г.
Народно събрание Росен Желязков 19 април 2023 г.
Министерски съвет Николай Денков 6 юни 2023 г.
Съдебна власт:
  • 22 ноември 2017 г.
  • 10 февруари 2015 г.
  • 16 юни 2023 г.
Конституционен съд Павлина Панова 16 ноември 2021 г.

Президент редактиране

Президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.[2] В дейността си се подпомага от вицепрезидент.

 
Националната гвардейска част пред Президентството

Избира се пряко от народа за 5-годишен срок с право на едно преизбиране.

Той е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът има право да върне законопроект за преразглеждане упражнявайки правото си на налагане на вето.

Негово правомощие е да отправя обръщения към народа, да обнародва законите в Държавен вестник, да дава и отнема българско гражданство, да упражнява право на помилване и други.

Конституционен съд редактиране

Конституционният съд на България (КС) е създаден с българската конституция от 1991 г.

Той дава тълкувания на Конституцията, обявява в противоконституционност, решава спорове за компетентност между властите и други.[3]

Изпълнителна власт редактиране

Министерски съвет редактиране

Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната, осигурява общественият ред и националната сигурност, осъществява ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии.[4]

Законодателна власт редактиране

 
Сградата на парламента (народното събрание)

Народно събрание редактиране

Българският еднокамарен парламент, наречен Народно събрание, осъществява законодателната власт в страната и упражнява парламентарен контрол. То се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да бъде представена в Народното събрание, дадена партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.

Народното събрание отговаря за приемането на закони, одобряването на държавния бюджет, установяването на данъците и размерите им, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и другите членове на Министерския съвет, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.[5]

Съдебна система редактиране

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите и на държавата. Висшият съдебен съвет на България се състои от 25 членове, които се избират за срок от 5 години и образуват пленум, чрез който се осъществяват правомощията си. Заседанията им се председателстват от Министъра на правосъдието.

Правосъдието в България се осъществява от:

По Конституция към съдебната власт се числят и Прокуратурата и Следствието.

Местно самоуправление и администрация редактиране

За да се осъществи ефективно управление на страната, държавата извършва административно-териториално деление, като се определят границите на така наречените административно-териториални единици. В исторически план това деление е претърпявало редица изменения.

 
Карта на областите в България

Административното деление в България е двустепенно – общини и области.

От 1999 г. Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

Към 2020 г. България има 265 общини.

Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на общината за срок от 4 години.

Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Конституция на Република България – Глава Първа
  2. Конституция на Република България – Глава Четвърта
  3. Конституция на Република България – Глава Осма
  4. Конституция на Република България – Глава Пета
  5. Конституция на Република България – Глава Трета

Външни препратки редактиране

Закони