Отваря главното меню
Стоян Русев (Дядо Благо)
български детски писател
Стоян Русев (Дядо Благо) 
Роден: 2 февруари 1864 г.
Починал: 16 януари 1938 г. (73 г.)

Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо е български учител и писател. Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има голям принос за формирането на традициите на българската детска литература.

БиографияРедактиране

Роден е в малкотърновското село Заберново в многолюдно семейство, най-малкото от общо деветнадесет деца (18 братя и 1 сестра).

Завършва втори прогимназиален клас в Бургас, а гимназия — в Сливен. След това в продължение на 53 години работи като учител: първо в бургаските села Горица и Росен, а след 1889 година — в София. Наред с това се занимава със събирането на народни мъдрости и приказки, пословици, гатанки, басни, както и с описанието на народни обичаи като коледуване и сурвакане. Сам той е автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения.[1]

През 1889 година в Бургас е публикувана първата стихосбирка на Русев, „Звезда“, която съдържа лирически и епически стихотворения за възрастни. Това е единственият сборник с негови творби за възрастни, останалата част от творчеството му е посветена на децата. Стихосбирката е дело на печатаря Иван Кираджиев и е първата художествена творба, отпечатана в Бургас.[2]

През същата година Стоян Русев се мести в София, където продължава да работи като учител в училищата „Братя Миладинови“ (1989 – 1900) и „Кирил и Методий“ (1900 – 1928) и до края на живота си сътрудничи на детски периодични издания. През 1896 година за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Работи като редактор за списание „Градинка“ (1894 — 1897), списание „Росна китка“ (1905 — 1907), вестник „Славейче“ (1906 — 1910), вестник „Бисер“ (1931).

Издава сборника на Русев „Гатанки“ през 1926 година, под съставителството на Дора Габе и с илюстрации на Вадим Лазаркевич. През 1930 година е публикуван и сборникът му „Кръгосветче“, съдържащ приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни. Година по-късно Русев отпечатва замисленото като периодично издание „Росна капка“. През 1933 г. като притурка на вестник „Земеделско знаме“ е издадено неговото вестниче „Земеделче“.[3]

Стоян Русев използва различни псевдоними като Дядо Рою, Нанин, Рою,[4] но най-често се подписва с псевдонима Дядо Благо, с който остава известен. За първи път този псевдоним използва през 1906 г. във вестник „Славейче“.[3]

Умира на 16 януари 1938 г. в София. В негова чест на площада в Малко Търново пред читалище „Просвета“ е издигнат паметник. Паметник има и в родното му село Заберново. Намира се близо до площада(мегдана) на селото.

Допълнителна информация за Стоян Русев

ПроизведенияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Енциклопедия България, том 5, издателство на БАН, София, 1986
  2. Информация за Стоян Стойков Русев — Дядо Благо, сайт www.bourgas.org
  3. а б Статия за Стоян Русев (Дядо Благо), енциклопедия Знам.БГ
  4. Речник на българските псевдоними, Иван Богданов, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978