ЕЛО
- Вижте пояснителната страница за други значения на ЕЛО.
ЕЛО е игрален коефициент или система за относителна оценка на силата на играча.[1] Коефициентът ЕЛО се изчислява по определен метод. ЕЛО се прилага в шахмата, го, таблата, множество бордови и видео игри. Системата за класиране на шахматисти е създадена от професор Арпад Ело, откъдето идва името на коефициента.
Най-старите играчи, оценени според коефициента ЕЛО, са Александър Петров (1794 – 1867) с коефициент 2530 и Йозеф Зен (1800 – 1867) с коефициент 2450.
На конгреса във Финландия през 2011 г. са направени корекции относно определяне на коефициента ЕЛО на състезателите.
Интерес представлява т. 9.4 от Турнирния правилник на Международната федерация по кореспондентски шах (на английски: International Correspondence Chess Federation, ICCF), който влиза в сила от 1 януари 2012 г.
При старта на всеки турнир рейтингът на състезателите се определя както следва:
- За състезатели, които имат ЕЛО, се взема техният рейтинг от последната рейтинг-листа на ICCF.
- За нови състезатели се взема техният рейтинг от листата на ФИДЕ (ако имат ФИДЕ ЕЛО).
- За нови състезатели (без ЕЛО) се взема средният рейтинг на турнира (в случай че това очевидно е неподходящо, комисарят от ICCF може да коригира рейтинга на състезателя, дори ако турнирът е започнал).
При завършване на всяка партия текущо се определя рейтингът на състезателя, а не както преди – след окончателното завършване на турнира. Ако новото ЕЛО на играча е по-ниско от това в началото на турнира, новото ЕЛО на неговите опоненти се определя по рейтинга на състезателя в началото на турнира.
При определяне на ЕЛО коефициента на състезателите се вземат предвид само турнирите, които са с не по-малко от 30 дни за мислене за 10 хода (при игра по сървър) и не по-малко от 20 дни за 10 хода (при игра по пощата). Най-голям коефициент ЕЛО е имал норвежкият шахматист Магнус Карлсен през май 2014 г. – 2882. Българинът Веселин Топалов заема шестото място във вечната ранглиста с 2816 през юли 2015 г.