ЕОКА-В
EOKA-B (ЕОКА-2) (Национална организация на кипърските бойци) (на гръцки – Εθνική Οργάνωσις Κυπρίων Αγωνιστών, Етники органозис киприон агонистон) е националистическа организация, кипърско военно крило на движението за присъединяването на Кипър към Гърция, продължаващо борбата на ЕОКА. Създадена е през 1971 година от генерал Георгиос Гривас, гръцки военен деец от кипърски произход.[1][2]
| Национална организация на кипърските бойци | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Акроними | ЕОКА-В |
| Тип | военна |
| Основана | 1971 година |
| Закрита | 1974 |
| Положение | закрита |
| Седалище | Кипър |
| Езици | гръцки |
| Ръководител | Георгиос Гривас |
Организацията се появява два пъти в историята на Кипър – през 1963 и 1974 година. Работи в сътрудничество с Гърция и е подпомагана от нея с все същата цел – обединението на острова с Гърция.[3]
Гръцката хунта и Кипър редактиране
През пролетта на 1967 година, чрез държавен преврат, военната хунта завзема управлението в Гърция и налага военна диктатура. Това се отразява и върху развитието на кипърския конфликт. Между 1967 и 1974 напрежението между гръцките и турските киприоти временно утихва и вместо това нарастват противоречията между двете основни фракции в кипърската гръцка общност – едната около президента Макариос III, изоставил идеята за еносис в полза на едно постижимо споразумение, и другата – настояваща, че единствен геополитически ход е незабавното обединение с Гърция.[4] По време на цялото си управление Макариос твърди, че еносисът е желателен, но независимостта на страната е по-необходима. Около 650 военнослужещи в 15-хилядната гръцка кипърска Национална гвардия по това време са професионални войници от гръцката хунта. Тяхното желание за еносис е отхвърлено от поддръжниците на Макариос, които искат Кипър да бъде далеч от фашистката хунта и да остане самостоятелен и демократичен.[5]
През 1971 година генерал Гривас се завръща тайно на острова и възражда организацията под името ЕОКА-В.[1][2] Това е нелегална организация, отдадена отново на еносиса, която си поставя за цел да свали архиепископ Макариос от власт и да присъедини Кипър към Гърция.[2] Политическият съюз с Гърция е същият, установен от партизаните от движение ЕОКА, което в края на 50-те години се бие с британците под командването на Гривас.[5] Около половината от членовете на организацията са полицейски служители и членове на Националната гвардия.[3]
Военен преврат редактиране
Като реакция Макариос създава гвардия, наречена „Тактически полицейски резерв“.[4] Съществуват сериозни доказателства за подкрепа на дейността на ЕОКА-В от гръцката хунта, чиято враждебност към Макариос в началото на 1970-те става все по-силна. Смята се, че хунтата участва в организирането на няколко опита за покушение срещу президента. През март 1970 година Макариос едва избягва смъртта, след като хеликоптерът, в който пътува, е свален. Той успява да се отдалечи от мястото на катастрофата, но пилотът е убит.[3]
През януари 1974 година Гривас умира от сърдечен удар.[4] След смъртта му последователите му поемат ангажимента да продължат борбата за еносис и Макариос, който по това време вече е президент на Кипър, официално забранява EOKA.[6] Тогава организацията попада под директния контрол на Димитриос Йоанидис – новият водач на военната хунта в Атина. Той прави опит за сваляне на Макариос чрез преврат с помощта на кипърската национална гвардия, но в резултат на това настъпва обществено-политически хаос, а гръцките националисти атакуват кипърските турци.[4]
Архиепископът вижда сериозна заплаха за правителството си от гръцките офицери в Националната гвардия, които от своя страна поддържат дейността на ЕОКА-В. В писмо до гръцкия президент от началото на юли, той обвинява хунтата в опит да свали правителството на Кипър с тяхна помощ. Макариос иска незабавното отстраняване на 650 гръцки офицера от персонала на Националната гвардия и замяната им със 100 инструктора, които да помогнат за реорганизацията на кипърските гръцки сили.[3]
Отговорът на предизвикателството на Макариос идва на 15 юли 1974 година под формата на държавен преврат, ръководен от същите тези гръцки офицери от Националната гвардия, по заповед на военната хунта в Атина.[3] Първите изстрели срещу президентския дворец са дадени от старите танкове Т-34 на гвардията, подарък от Русия.[5] Жертвите от тези боеве, в които активно участва и ЕОКА-В, се оценяват на над 500 души.[3] Архиепископът бяга в родния си град Пафос, откъдето британски хеликоптер го откарва до военната база Акротири. От Ню Йорк Макариос прави обръщение към Съвета за сигурност на ООН.[5]
Резултат от преврата редактиране
Превратът дава на Анкара всички основания за провеждане на операция „Атила“, която започва пет дни по-късно.[5] Турският премиер-министър Бюлент Еджевит на 20 юли 1974 заповядва военна интервенция и в северната част на острова дебаркират турски войски. Това води до сериозни политически вълнения в Гърция и само три дни по-късно военният режим там пада.[4] Като резултат от тези събития островът е разделен и в северната му част е създадена Севернокипърската турска република, а в южната остава да съществува Република Кипър.[5]
Източници редактиране
- ↑ а б ((ru)) Словари и энциклопедии на Академике/Всемирная история ЭОКА
- ↑ а б в Mediapool/САЩ са знаели за готвен преврат срещу кипърския президент Макариос през 1974 г.
- ↑ а б в г д е ((en)) Global Security/Military/EOKA (Ethniki Organosis Kyprion Agoniston)
- ↑ а б в г д „Геополитика“, списание за геополитика, геостратегия и анализи/Геополитически аспекти на кипърския конфликт – предпоставки, развитие и алтернативи
- ↑ а б в г д е 40 г. от турската инвазия, която раздели Кипър на две Архив на оригинала от 2014-12-10 в Wayback Machine.. БГНЕС. 14 юли 2014.
- ↑ ((en)) Encyclopedia Britannica/EOKA