Еани
Тази статия е за селото в Кожанско. За бившето село в Урумлъка вижте Алорос.
Еани или Каляни или Калян (на гръцки: Αιανή, до 1926 година Καλλιανή, Каляни[1]) е село в Гърция, част от дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Еани са регистрирани 2047 души.
| Еани Αιανή | |
|---|---|
 Археологическият музей в Еани | |
  Еани  Еани  Еани | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Площ | 52,34 km² |
| Надм. височина | 460 m |
| Население | 2047 души (2001) |
| Пощенски код | 50004 |
| Телефонен код | +30 24610 |
| Еани в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Еани е разположено на около 20 километра южно от град Кожани, от лявата (северна) страна на големия язовир на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Червена гора (Вуринос).
ИсторияРедактиране
Античният град ЕаниРедактиране
Еани в древността е главен град на Елимия, част от Древна Македония. През IV век пр. Хр. влиза в състава на голямата древномакедонска държава. Селището продължава да съществува през елинистичната епоха докъм I век пр. Хр.
В Османската империяРедактиране
Селището Каляни възниква на около 2 километра югозападно от античния град. В Еани и около него има серия от византийски и поствизантийски църкви и други културни паметници.[2] Храмът „Успение Богородично“ на площада е от XI – XII век.[3] Близо до църквата е Забурноската мелница от 1874 година.[2] На 1 km северно е Еани е разположена „Света Анастасия Узорешителница“ със стенописи от втората половина на XIX век, дело на зограф от Самаринската художествена школа.[2] Стенописите в църквата „Света Параскева“, разположена на северния вход на градчето, са от XV[2] или XVI век,[2][4] а в „Свети Йоан Кръстител“ – от втората половина на XIX век,[5] също дело на самарински зограф. Югоизточно от градчето е манастирската църква „Свети Атанасий“.[2] На 2 km югоизточно от градчето е днес полуразрушената църква „Свети Архангел Михаил“ с фрески от 1549 година, а на няколко метра от нея е „Свети Николай“, изписана в 1552 година.[2] В близост до тези два храма е гробищната църква „Света Троица“ с останки от стенописи от XVI век.[2] На 2 km на запад от Еани е византийската църква „Свети Димитър“ от XI или XIII век със стенописи от същия период и от XV – XVI век. Наблизо са руините на базиликата „Свети Нестор“ със стенописи от XVI век в светилището.[2]
В края на XIX век Каляни е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каляни (Kaliani) живеят 870 гърци.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Калианъ има 900 гърци.[7] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Каляни (Καλλιάνη) живеят 500 гърци християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калян (Kalian) има 900 гърци.[9]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 1926 година селото е назовано по името на античния град Еани.
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 587 жители[10]
- 1951 -
- 1991 – 1867 жители
- 1991 – 1946 жители
- 2001 – 2047 жители
Голям селски празник има на Лазаровден, когато с особена тържественост се провеждат старинните обичаи.[11] В района на селото има общо 11 храма, датиращи от XI до XIX век. Църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото според някои оценки произлиза от края на XI-началото на XII век, с реконструкции през XVI, XVIII и XIX век, откогато датират различни стенописни слоеве.[12]
Археологически музейРедактиране
Археологическият музей на Еани излага прекрасни експонати, открити в древния град Еани и в околоността. Разположен е в съвременна голяма сграда, построена през 1992 – 2002 година. Археологическият комплекс на античния град е разположен е на около 2 километра североизточно от селото и в него могат да се видят останки от различни постройки на древния град.
Златна фибула от II половина на VI век пр. Хр.
Глинена фигура на момиче от II половина на VI век пр. Хр.
Съдове от XIV век пр. Хр.
Глинена фигура на Атина
Глинен съд от XIV век пр. Хр.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βυζαντινά και Μεταβυζαντινά Μνημεία Αιανής. // TravelPlorer. Посетен на 28 декември 2014. Архив на оригинала от 2014-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Αιανής. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/48980/1641/10-10-1997 - ΦΕΚ 948/Β/22-10-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/46589/1594/25-9-1997 - ΦΕΚ 904/Β/14-10-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 2001, 48 – 49.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212 – 213. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Официален туристически сайт на министерството на културата на Гърция