Еберхард фон Геминген (1628 – 1675)

Еберхард фон Геминген (на немски: Eberhard von Gemmingen; * 1628 в Рапенау; † 28 юли 1675 в Рапенау) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг, господар в Рапенау и Трешклинген (днес част от Бад Рапенау), „камер-хер“ в Херцогство Вюртемберг и директор на „Рицарския кантон Крайхгау“.

Еберхард фон Геминген
германски благородник
Роден
1628 г.
Починал
28 юли 1675 г. (47 г.)
Гербът на фон Геминген
Гербът на фон Геминген
Семейство
Баща Филип фон Геминген (1601 – 1638)
Водният дворец в Бад Рапенау
Дворецът и църквата в Трешклинген (19 век)

Той е единствен син и наследник на Филип фон Геминген (1601 – 1638) и съпругата му Урсула Барбара фон Варнщет. Внук е на Еберхард фон Геминген (1567 – 1611) и Анна Кристина фон Роденщайн († 1611).

През 1630 г. императорът взема Рапенау (което е четири пети от селището) от баща му Филип, понеже в началото на Тридесетгодишната война той е на страната на протестантите. Еберхард фон Геминген и майка му бягат първо във Фюрфелд, по-късно в Менцинген. Еберхард скоро е под закрилата на френския фелдмаршал Лудвиг фон Шмидберг (1594 – 1657), който се грижи за него като за свой син. Той го изпраща да учи и след това в университета в Щрасбург. Еберхард става знаменосец в охранителната гвардия на Шмидберг. Братята Йохан Кристоф и Волфганг фон Геминген успяват да получат за него амнистия, която е съобщена на 20 септември 1642 г. от архиепископа на Майнц Анселм Казимир (1579 – 1647). Еберхард получава след Вестфалския мирен договор през 1648 г. обратно именията в Рапенау и Трешклинген.[1] През 1649 г. той може да получи обратно последната пета на Рапенау от град Вимпфен.

Неговият покровител Шмидберг след Вестфалския мирен договор е нападнат от при Хайлброн от испански войници. Еберхард дава своя кон на Шмидберг, за да избяга, и вместо това е пленен от испанците за известно време. По-късно Еберхард заедно с генерал-майор Ханс Георг фон Русвурм е повече от половин година в плен в Лотарингия. По-късно той пътува с Русвурм до Франция и дълго остава в Париж. След това той е в двора на Вюртемберг и придружава през 1653 г. херцог Еберхард (1614 – 1674) до Аугсбург за короноването на Елеонора Магдалена Гонзага, съпругата на император Фердинанд III.

Еберхард е херцогски камер-хер в Щутгарт и известно време директор на „Рицарския кантон Крайхгау“. Той е единствен наследник на фамилията от линията Рапенау и не се жени.

Еберхард фон Геминген е наследен в Рапенау и Трешклинген през 1675 г. от Вайпрехт фон Геминген (1608 – 1680), синът на Райнхард Учения.

ЛитератураРедактиране

  • Emil Künzel: Die Freiherren von Gemmingen(-Hornberg) in Bad Rappenau, in: Bad Rappenauer Heimatbote 8, 1996, S. 7/8.
  • Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherrn von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 253/254.
  • Anne und Helmut Schüßler: Treschklingen – Vom ritterschaftlichen Kraichgaudorf zum Stadtteil von Bad Rappenau. Stadt Bad Rappenau, Bad Rappenau 2004, ISBN 3-936866-02-3
  • Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.

ИзточнициРедактиране

  1. Emil Künzel: Die Freiherren von Gemmingen(-Hornberg) in Bad Rappenau, in: Bad Rappenauer Heimatbote 8, 1996, S. 7/8.