Отваря главното меню

Еблаитският език е древен изчезнал семитски език, който се е говорел в средата на 3-то хилядолетие преди новата ера в древния град Ебла, сега Тел-Мардик (تل مرديخ), намиращ се между Халеб и Хама на територията на Древна Сирия.

Еблаитски език
Страна Ебла
Регион Древна Сирия
Брой говорещи мъртъв език
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Източносемитски
...→Еблаитски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Кодове
ISO 639-2 xeb
ISO 639-3 xeb
Еблаитски език в Общомедия

Съществуването на езика става известно от около 5000 глинени плочки, написани с клинопис, и разкрити при археологическите разкопки между 1974 и 1976 г. в руините на древния град. Плочките са разчетени от италианския лингвист и специалист по древни езици Джовани Петинато.

Еблаитският е спорно класифициран като източносемитски език, сходен на акадския.[1] Във всички случаи еблаитския е палеохаански и родоначалник на западносемитските езици.

БележкиРедактиране

  1. The East Semitic Subgroup. // Multitree: A digital library of language relationships. Institute for Language Information and Technology (LINGUIST List), Eastern Michigan University, 2009. Посетен на 13 август 2012. (на английски)

ЛитератураРедактиране

  • A. Archi. 1987. "Ebla and Eblaite," Eblaitica 1. Ed. C.H. Gordon. Winona Lake, Indiana: Eisenbrauns. Pages 7–17.
  • Cyrus H. Gordon. 1990. "Eblaite and Northwest Semitic," Eblaitica 2. Ed. C.H. Gordon. Winona Lake, Indiana: Eisenbrauns. Pages 127-139.
  • Cyrus H. Gordon. 1997. "Amorite and Eblaite," The Semitic Languages. Ed. Robert Hetzron. New York: Routledge. Pages 100-113.