Евгени Попсимеонов
Евгени (Поп)симеонов, наричан Клинчарот[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
| Евгени Попсимеонов | |
| български революционер | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков
Биография редактиране
Евгени Попсимеонов е роден през 1872 година в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя. Племенник е на Тома Николов, български духовник и революционер от ВМОРО. По професия Евгени Попсимеонов е учител, а от 1904 година е член на Битолския окръжен революционен комитет. Не успява да бъде разкрит след Лигушевата афера от 1906 година, но през 1908 година е осъден на доживотен затвор. По-късно през юли същата година след Младотурската революция е амнистиран.[2][3]
През 1926 година е избран за член на окръжното ръководството на ВМРО в Битоля заедно с Кръстьо Франчев и Илия Коцарев.[4]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 387.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 179.