Еврейско училище (Пловдив)

Еврейското училище в град Пловдив е съществувало от Освобождението до средата на XX в.

Еврейско училище
Ученици пред новата сграда на училището през 1932 г.
Ученици пред новата сграда на училището през 1932 г.
Информация
Седалище ПловдивФлаг на България България
Основаване 1877 г.
Map of Plovdiv.png
42.1501° с. ш. 24.7399° и. д.
Местоположение в България Пловдив
Еврейско училище в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Ученици от училището на 15 май 1948 г.

По време на османското владичество пловдивските евреи са се занимавали предимно с търговия и ръчен труд. В края на XVIII в. еврейското население на Пловдив наброява около 750 жители. През 1877 г., по време на войната за Освобождението на България, в Пловдив са пристигнали около 400 бежанци, включително много еврейски бежанци от Карлово, които създали своя синагога. По време на войната, еврейската общност в Пловдив наброява около 1000 души. Тогава общността има четири синагоги, около които има килийни училища.[1]

През 1877 г. започва организираното обучение. Тогава отваря врати девическото училище към Израелския Алианс Универсал, а две години по-късно се организира и мъжко училище към Алианса. През 1910 г. алиансът се изтегля от училищата в Пловдив. През 1920 г. еврейската образователна система в Пловдив включва 788 ученици, като 74% от еврейските деца са учили в еврейски училища, 5% в държавни училища и 21% в престижни частни училища (френските колежи в града).[1]

След атентата в София на 16 април 1925 г. сградата на училището заедно с тези на Втора прогимназия „Марашлията“ и Четвърта прогимназия „П. Каравелов“ са използвани като затвор.

Чирпанското земетресение през 1928 г. и пожар преди това правят сградата на училището непригодна. Обучението е преместено временно в барака в двора на учлището. През декември 1931 г. училището има нова сграда.

 
Паметна плоча на патриарх Кирил

От 1926 до 1939 г. в България са създадени и функционират 26 еврейски училища. По време на Втората световна война всички те са затворени, а сградите са конфискувани от държавата. През март 1943 г. започват гоненията на българските евреи. Всички еврейски жители на Пловдив са били събрани в училищната сграда в очакване на експулсиране. Православният епископ Кирил се застъпва за тях и накрая командирът на полицията в града получава телеграма от министъра на вътрешните работи за отлагане на постановлението, с което евреите са освободени.[1] Днес на сградата на училището е поставена паметна плоча в чест на епископа, избран по-късно за патриарх.

През есента на 1944 г. еврейските училища са възстановени. От 1944 до 1950 г. в сградата на Еврейското училище се помещава и Пловдивската средищна общинска прогимназия „Андрей Карнеги“.[2] През 1948 г. около 5 хиляди от 6-хилядното еврейско население на Пловдив заминава за Израел. Скоро след това училището е затворено.[1]

След промените през 1989 г. е организирано неделно училище.[1] От 15 септември 2005 г. сградата се използва от Частно средно общообразователно училище „Дружба“.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д ((en)) Jewish Community in Plovdiv
  2. Държавен архив - Пловдив, ф. 2764, Инхормационна система на държавните архиви, посетена на 26 юли 2020 г.
  3. Частно средно общообразователно училище „Дружба“