Отваря главното меню

Евровизия 1969 е 14-тото издание на песенния конкурс. Провежда се на 29 март в Кралския театър „Реал“ в Мадрид.

Евровизия 1969

Финал 29 март 1969 г.

Водещи Лорита Валенсуела
Режисьор Рамон Диес
Местно излъчване Televisión Espanõla (TVE)
Място EuroEspaña (1945-1977).svg Испания
Театър „Реал“, Мадрид
Победител EuroReino Unido.svg Boom Bang-a-Bang
EuroEspaña (1945-1977).svg Vivo Cantando
EuroPaíses Bajos.svg De troubadour
EuroFrancia.svg Un jour, un enfant
Система за гласуване Журита с 10 члена, всеки от които може да поставя по 1 точка

Брой участници 16
Оттегляне EuroAustria.svg Австрия

Карта на участниците
  • ESC 1969 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1969 г.
Евровизия
 1968Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1970 
Евровизия 1969 в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

За първи път от създаването му домакин на фестивала е държава, където на власт е военна диктатура. Това е причината Австрия да обяви бойкот, с което броят на участващите страни намалява на 16.[1] Въпреки това изданието на „Евровизия“ през 1969 остава в историята с три събития. Първото е победата едновременно на четири песни. Недобре обмислената система за гласуване най-сетне води до проблем – след като и последното жури съобщава своя резултат, водещата Лорита Валенсуела отбелязва, че четири песни имат един и същ брой набрани точки. Това са френската „Un Jour, Un Enfant“, изпълнена от Фрида Бокара; нидерландската „De troubadour“, представена от Лени Кюр, испанската „Vivo cantando“, изпълнена от Саломе и британската „Boom Bang a Bang“, изпълнена от добилата вече популярност поп-звезда Лулу. Водещата напразно очаква някакво решение от страна на представителите на Европейския съюз за радио и телевизия, които присъстват в залата. След известно суетене е окончателно обявено, че победители са и четиримата изпълнители.[2] Испанската телевизия се оказва подготвена и успява да връчи награди на всички призьори.[3]Второто, с което изданието се записва в историята, е привличането в организацията му на Салвадор Дали, който става автор на рекламното пано. А третото – включването като участник на 12-годишния ученик Жан-Жак, който представя Монако.

 
Кралски театър „Реал“

Неосъществен дебютРедактиране

Популярността на „Евровизия“ към 1969 година е вече толкова голяма, че се появява държава, която има желание да се включи в него, но регламентът не ѝ позволява. Малкото княжество Лихтенщайн дори провежда свой вътрешен финал и избира песен. Тя обаче никога не прозвучава на фестивала. По това време в Лихтенщайн няма нито един телевизионен канал. Членството на съответна национална телевизия в Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на фестивала, е първото и най-важно условие дадена страна да получи право да се включи в него. Лихтенщайн се сдобива със своята първа национална телевизия, макар и частна, едва през 2008 година. [4]

Голямото завръщанеРедактиране

Цели петима изпълнители, вече участвали в миналото, се появяват отново на сцената на „Евровизия“. Това са Луи Нефс от Белгия, който през 1967 заема 7 място; Сив Малмквист, която като представител на Швеция заема 10 място през 1960 година, сега пее за Германия; представителят на Монако (3-то място през 1964 година) Ромюальд, сега представител на Люксембург; Кирсти Спарбое от Норвегия (13-то място през 1965 г.) и португалката Симона де Оливейра – 13-то място на фестивала през 1965.

Участници и резултатиРедактиране

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1   Югославия сърбохърватски Иван и „Квартет 4М“ „Pozdrav svijetu“ „Здравей, свят“ 5 13
2   Люксембург френски Ромюальд „Cathérine“ „Катерин“ 7 11
3   Испания испански Саломе „Vivo cantando“ „Живея и пея“ 18 1
4   Монако френски Жан-Жак „Maman, maman“ „Майко, майко“ 11 6
5   Ирландия английски Мариел Дей „The Wages of Love“ „Разплатата за любовта“ 10 7
6   Италия италиански Ива Дзаники „Due grosse lacrime bianche“ „Две големи бели сълзи“ 5 13
7   Великобритания английски Лулу „Boom Bang-a-Bang“ „Бум бам-бам“ 18 1
8   Нидерландия нидерландски Ленни Кюр „De troubadour“ „Трубадурът“ 18 1
9   Швеция шведски Томи Кьорберг „Judy, min vän“ „Джуди, моя приятел“ 8 9
10   Белгия нидерландски Луи Нефс „Jennifer Jennings“ „Дженифър Дженингс“ 10 7
11   Швейцария немски Паола дел Медико „Bonjour, bonjour“ „Здравей, здравей“ 13 5
12   Норвегия норвежки Кирсти Спарбое „Oj, oj, oj, så glad, jeg skal bli“ „Ах, ах, ах, колко щастлива ще бъда“ 1 16
13   Германия немски Сив Малмквист „Primaballerina“ „Прима балерина“ 8 9
14   Франция френски Фрида Бокара „Un jour, un enfant“ „Един ден, едно дете“ 18 1
15   Португалия португалски Симона де Оливейра „Desfolhada Portuguesa“ „Обезлистена Португалия“ 4 15
16   Финландия финландски Ярко и Лаура „Kuin silloin ennen“ „Както в онези времена“ 6 12

ГласуванеРедактиране

  Гласуваща страна
Точки                                
Получаваща страна
  Югославия 5 X - 1 - - - - - - 1 - - - - 3 -
  Люксембург 7 1 X - 3 1 - - - - 1 - - 1 - - -
  Испания 18 1 2 X 3 1 - - - - 3 - 1 3 2 2 -
  Монако 11 - - 2 X 1 4 1 - 2 1 - - - - - -
  Ирландия 10 - - - - X - 1 1 1 - 3 - 1 - - 3
  Италия 5 1 - - 1 1 X - - - - - - - - 1 1
  Великобритания 18 2 4 - - - 3 X 1 5 - - - 1 - 1 1
  Нидерландия 18 - 2 - - 1 3 - X - 1 4 1 - 6 - -
  Швеция 8 - - - - - - - 1 X - - 3 - - 1 3
  Белгия 10 - - 2 - - - 3 1 - X 2 2 - - - -
  Швейцария 13 2 - - 1 3 - 1 - - 1 X 1 2 - - 2
  Норвегия 1 - - - - - - - - 1 - - X - - - -
  Германия 8 3 - 2 - - - - - - 1 - 1 X 1 - -
  Франция 18 - 1 - 2 1 - 4 5 1 - 1 - 1 X 2 -
  Португалия 4 - - 2 - - - - - - 1 - - - 1 X -
  Финландия 6 - 1 1 - 1 - - 1 - - - 1 1 - - Х

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране