Евровизия 1969

Евровизия 1969
	Евровизия 1969
Дати
Финал	29 март 1969 г.
Домакин
Място	Испания; Театър „Реал“, Мадрид
Водещи	Лорита Валенсуела
Режисьор	Рамон Диез
Местно излъчване	Televisión Espanõla (TVE)
Участници
Брой участници	16
Оттегляне	Австрия
	Карта на участниците Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1969 г.;
Вот
Система за гласуване	Журита с 10 члена, всеки от които може да поставя по 1 точка
Победител	Boom Bang-a-Bang; Vivo Cantando; De troubadour; Un jour, un enfant
	← 1968Евровизия 1970 →
	Евровизия 1969 в Общомедия

Евровизия 1969 е 14-ото издание на песенния конкурс.

История редактиране

Провежда се на 29 март в Кралския театър „Реал“ в Мадрид. За първи път от създаването му домакин на фестивала е държава, където на власт е военна диктатура. Това е причината Австрия да обяви бойкот, с което броят на участващите страни намалява на 16.^[1] Въпреки това изданието на „Евровизия“ през 1969 остава в историята с три събития. Първото е победата едновременно на четири песни. Недобре обмислената система за гласуване най-сетне води до проблем – след като и последното жури съобщава своя резултат, водещата Лорита Валенсуела отбелязва, че четири песни имат един и същ брой набрани точки. Това са френската „Un Jour, Un Enfant“, изпълнена от Фрида Бокара; нидерландската „De troubadour“, представена от Лени Кюр, испанската „Vivo cantando“, изпълнена от Саломе и британската „Boom Bang a Bang“, изпълнена от добилата вече популярност поп-звезда Лулу. Водещата напразно очаква някакво решение от страна на представителите на Европейския съюз за радио и телевизия, които присъстват в залата. След известно суетене е окончателно обявено, че победители са и четиримата изпълнители. Испанската телевизия се оказва подготвена и успява да връчи награди на всички призьори.^[2] Второто, с което изданието се записва в историята, е привличането в организацията му на Салвадор Дали, който става автор на рекламното пано. А третото – включването като участник на 12-годишния ученик Жан-Жак, който представя Монако.

Неосъществен дебют редактиране

Популярността на „Евровизия“ към 1969 година е вече толкова голяма, че се появява държава, която има желание да се включи в него, но регламентът не ѝ позволява. Малкото княжество Лихтенщайн дори провежда свой вътрешен финал и избира песен. Тя обаче никога не прозвучава на фестивала. По това време в Лихтенщайн няма нито един телевизионен канал. Членството на съответна национална телевизия в Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на фестивала, е първото и най-важно условие дадена страна да получи право да се включи в него. Лихтенщайн се сдобива със своята първа национална телевизия, макар и частна, едва през 2008 г.^[3]

Голямото завръщане редактиране

Цели петима изпълнители, вече участвали в миналото, се появяват отново на сцената на „Евровизия“. Това са Луи Нефс от Белгия, който през 1967 заема 7 място; Сив Малмквист, която като представител на Швеция заема 10 място през 1960 година, сега пее за Германия; представителят на Монако (3-то място през 1964 година) Ромюальд, сега представител на Люксембург; Кирсти Спарбое от Норвегия (13-о място през 1965 г.) и португалката Симона де Оливейра – 13-о място на фестивала през 1965.

Резултати редактиране

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Югославия	сърбохърватски	Иван и „Квартет 4М“	„Pozdrav svijetu“	„Здравей, свят“	5	13
02	Люксембург	френски	Ромюальд	„Cathérine“	„Катерин“	7	11
03	Испания	испански	Саломе	„Vivo cantando“	„Живея и пея“	18	1
04	Монако	френски	Жан-Жак	„Maman, maman“	„Майко, майко“	11	6
05	Ирландия	английски	Мариел Дей	„The Wages of Love“	„Разплатата за любовта“	10	7
06	Италия	италиански	Ива Дзаники	„Due grosse lacrime bianche“	„Две големи бели сълзи“	5	13
07	Великобритания	английски	Лулу	„Boom Bang-a-Bang“	„Бум бам-бам“	18	1
08	Нидерландия	нидерландски	Ленни Кюр	„De troubadour“	„Трубадурът“	18	1
09	Швеция	шведски	Томи Кьорберг	„Judy, min vän“	„Джуди, моя приятел“	8	9
10	Белгия	нидерландски	Луи Нефс	„Jennifer Jennings“	„Дженифър Дженингс“	10	7
11	Швейцария	немски	Паола дел Медико	„Bonjour, bonjour“	„Здравей, здравей“	13	5
12	Норвегия	норвежки	Кирсти Спарбое	„Oj, oj, oj, så glad, jeg skal bli“	„Ах, ах, ах, колко щастлива ще бъда“	1	16
13	Германия	немски	Сив Малмквист	„Primaballerina“	„Примабалерина“	8	9
14	Франция	френски	Фрида Бокара	„Un jour, un enfant“	„Един ден, едно дете“	18	1
15	Португалия	португалски	Симона де Оливейра	„Desfolhada Portuguesa“	„Обезлистена Португалия“	4	15
16	Финландия	финландски	Ярко и Лаура	„Kuin silloin ennen“	„Както в онези времена“	6	12

Гласуване редактиране

		Точки
		Гласуваща страна
Получаваща страна	Югославия	5			1							1					3
	Люксембург	7	1			3				1		1			1
	Испания	18	1	2		3	1					3		1	3	2	2
	Монако	11			2			4		2	2	1
	Ирландия	10							1	1	1		3		1			3
	Италия	5	1			1	1										1	1
	Великобритания	18	2	4				3		1	5				1		1	1
	Нидерландия	18		2		1		3				1	4	1		6
	Швеция	8								1				3			1	3
	Белгия	10			2				3	1			2	2
	Швейцария	13	2				3		2			1		1	2			2
	Норвегия	1									1
	Германия	8	3		2							1		1		1
	Франция	18		1		2	4		4	2	1		1		1		2
	Португалия	4			2							1				1
	Финландия	6		1	1		1			1				1	1