Отваря главното меню
  Членки на ЕАСТ без Швейцария  Членки на ЕС

Европейската икономическа зона (или ЕИЗ), по-рано Европейско икономическо пространство (или ЕИП), е създадена на 1 януари 1994 г. след споразумение между страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейската общност (ЕО), преобразувана по-късно в Европейски съюз (ЕС). Това позволява на страни-членки на ЕАСТ (днес Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) да участват във вътрешния пазар на ЕС без конвенционално членство в ЕС. В замяна на това те са задължени да приемат цялото законодателство на ЕС, свързано с единния пазар, с изключение на закони за селското стопанство и рибарството. Швейцария, макар да е член на ЕАСТ, не се присъединява към ЕИЗ.

Съдържание

ПроизходРедактиране

В края на 1980-те години държавите-членки на ЕАСТ, начело с Швеция, започват да търсят възможности за присъединяване към тогавашната Европейска общност. Причините за това са многобройни. Много автори отчитат икономическия спад в началото на 1980 г. и последващото приемане на програма “Европа 1992 г.“ от Европейския съюз като основна причина. Спорейки, от гледна точка на перспективата за либерално междуправителствено сътрудничество, тези автори твърдят, че големите мултинационални корпорации в страните от ЕАСТ, особено Швеция, настояват за членство в ЕИЗ, опасявайки се от заплахата за преместване на производството им в чужбина. Други автори посочват като причина края на Студената война, което прави присъединяването към ЕС политически по-малко спорно за неутралните страни.

Междувременно Жак Делор – президент на Европейската комисия по онова време, не одобрява идеята на (ЕИО) за разширяване на общността с повече държави-членки, тъй като се страхува, че ще пречат на способността на организацията да завърши реформата на вътрешния пазар и да установи своя паричен съюз. Делор предлага Европейското икономическо пространство (ЕИП) през януари 1989 г., което по-късно е преименувано в Европейска икономическа зона, както е известна днес.

За времето, откакто ЕИЗ е създадена, няколко развития затрудняват доверието в нея. Най-напред Швейцария на референдум отхвърля споразумението за ЕИЗ, осуетявайки пълната интеграция на ЕС и ЕАСТ в рамките на ЕИЗ. После Австрия кандидатства за пълно членство в ЕО през 1989 г., последвана от Финландия, Норвегия, Швеция и Швейцария през 1991 – 1992 г. (Норвежкото присъединяване в ЕС обаче е отхвърлено на референдум, а Швейцария замразява своето заявление в ЕС след отхвърлянето на споразумението за ЕИЗ). Падането на Желязната завеса прави ЕС по-малко колеблив относно приемането на тези високо развити страни, като държави-членки, тъй като това ще облекчи натиска върху бюджета на ЕС, когато бившите комунистически страни от Централна Европа се присъединят към него.

ЧленствоРедактиране

Споразумението за ЕИЗ е подписано в Порто на 2 май 1992 г. от тогавашните 7 страни-членки на Асоциацията за свободна търговия (ЕАСТ) и 12-те държави-членки на Европейската общност (ЕО). На 6 декември 1992 г., чрез конституционен референдум, гласоподавателите на Швейцария отхвърлят ратификацията на споразумението, което ефективно замразява молбата за членство в ЕО, подадена по-рано през годината. Швейцария вместо това се свързва с ЕС, чрез поредица от двустранни споразумения. На 1 януари 1995 г. 3 някогашни членки на ЕАСТ – Австрия, Финландия и Швеция, се присъединяват към Европейския съюз, който заменя Европейската общност след влизането в сила на Договора от Маастрихт от 1 ноември 1993 г. Участието на Лихтенщайн в ЕИЗ се забавя до 1 май 1995 г.

Днес участващите в Споразумението за ЕИЗ страни са ЕС и неговите 28 държави-членки, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Права и задълженияРедактиране

ЕИЗ се основава на същите „4 свободи“, като на Европейската общност: свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали между страните от ЕИЗ. По този начин страните от ЕАСТ, които са част от ЕИЗ, ползват условията за свободна търговия с Европейския съюз.

Като партньори тези страни трябва да приемат част от законодателството на Европейския съюз. Тези държави имат малко влияние върху процесите на вземане на решение в Брюксел.

Страните от ЕАСТ, които са част от ЕИЗ, не са носители на финансови тежести, свързани с членството в ЕС, въпреки че допринасят финансово за единния европейски пазар. След разширяването от 2004 г. на ЕС и ЕИЗ се отбелязва 10-кратно увеличение на финансовото участие на държавите от ЕИЗ, по-специално Норвегия, за социалното и икономическо сближаване във вътрешния пазар – € 1167 милиона за период от 5 години.

Страните от ЕАСТ не получават никакво финансиране от фондовете за развитие на ЕС.

ЗаконодателствоРедактиране

 
Диаграмата на Ойлер показва връзките между европейските организации

Нечленките на ЕС от ЕИЗ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) са се съгласили да приемат законодателство, подобно на прокараното в ЕС в областта на социалната политика, защита на потребителите, околната среда, дружественото право и статистиката. Това са някои от областите, обхванати от Европейската общност („първия стълб“ на Европейския съюз).

Тези страни нямат представителство в институциите на Европейския съюз, като Европейския парламент или Европейската комисия. Тази ситуация е наричана „факс демокрация“ за Норвегия, която чака най-новото си законодателство да бъде изпратено по факса от Комисията.

ИнституцииРедактиране

Създаден е съвместен комитет, състоящ се от ЕИЗ – ЕАСТ членки и Европейската комисия (представител на ЕС), който има за функция разширяването на законодателството на ЕС към страните, които не са членки на ЕС. Съветът на ЕИЗ заседава 2 пъти годишно, за да управлява цялостната сфера на взаимоотношения между страните.

Вместо създаването на пан-ЕИЗ институция дейността на ЕИЗ се регулира от Надзорния орган на ЕАСТ и от Съда на ЕАСТ, които работят успоредно с Европейската комисия на ЕС и Европейския съд.

ЕИЗ и норвежки грантовеРедактиране

Грантовете на ЕИЗ и Норвегия са финансовите вноски от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, използвани за намаляване на социалните и икономическите различия в Европа. В периода 2004 – 2009 г. финансирането на проекти в размер на 1,3 млрд. евро се предоставят на 15 държави-бенефициенти в Централна и Южна Европа.

Създадени са във връзка с разширяването през 2004 г. на Европейското икономическо пространство, което обединява ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия във вътрешния пазар.

Вижте същоРедактиране

Външни препратки и източнициРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wikipedia:European Economic Area“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.