Отваря главното меню

Евсевий Кесарийски (лат. Eusebius Pamphili, гр. Εὐσέβιος τῆς Καισαρείας) е раннохристиянски епископ и историк, наричан баща на църковната история.

Евсевий Кесарийски
византийски историк

Роден
около 265 г.
Починал
май 339 г. (74 г.)
Кесария

Религия Православие
Научна дейност
Област история, богословие
Известен с „Църковна история“
Евсевий Кесарийски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Кесария, тогава римска провинция Сирия Палестина, между 260 и 264 година. Получава образование в Йерусалим и Антиохия. Изучава Платон, Филон и Ориген. В Кесария става ученик в библейското училище на презвитер свети Памфил (затова понякога е наричан и Евсевий Памфил или Памфилов). Самият Памфил е преследван от римляните и умира с мъченическа смърт през 310 г. След смъртта му Евсевий се оттегля в Тир и по-късно, когато християнските гонения са в разгара си, се скита из Палестина, Сирия, Финикия и отива в Египет[1]. Плод на това странстване е История на палестинските мъченици.

След Сердикийския и Миланския едикти гоненията срещу християните са прекратени и той е избран през 313 г. за епископ на Кесария. Около 318 г. се разгарят спорове около възгледите на свещеника от Александрия Арий, който е прогонен от Александрия и намира убежище в Кесария. Макар че самият Арий твърди, че намира в него поддръжник, Евсевий има своите резерви. Въпреки това на свикания синод в Антиохия през януари 325, Евсевий, заедно с още двама свещеници, са временно отлъчени заради поддръжка на арианството. Когато Константин Велики свиква по-късно през годината Никейския събор, Евсевий се покайва и е оправдан с изричното одобрение на императора[1].

Той става доверено лице на императора и остава такъв до смъртта му, като пише панегирика Животът на Константин Велики. Евсевий води кореспонденция с императора и пише речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление.

Евсевий умира през 339/340 г., две години след смъртта на самия Константин.

ВъзгледиРедактиране

Религиозно-богословските му възгледи се оценяват различно, но най-често се определят като ариански. Предложеният от него символ на вярата на Никейския събор през 325 г. не е приет, но и след събора Евсевий продължава да защитава Арий и да осъжда св. Атанасий Александрийски.

СъчиненияРедактиране

Неговото най-важно съчинение „Църковна история“ е пълно описание и хронология на ранното християнство, от неговото създаване до 324 г. При нейното написване Евсевий използва не само всички големи църковни библиотеки по това време, но и на редица държавни архиви. „Църковна история“ и до днес е основен източник за ранните години на християнството.

  • Църковна история (на старогръцки: Ἐκκλησιαστικὴ ἱστορία; на латински: Historia Ecclesiastica или Historia Ecclesiae)
  • История на палестинските мъченици
  • Животът на Константин Велики[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Eusebius of Caesarea | Biography, Writings, & History. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 19 ноември 2019. (на английски)
  2. Евсевий Кесарийски (Евсевий Памфил). // Посетен на 21 май 2018.

Външни препраткиРедактиране