Евтаназия
Евтаназия (от старогръцки ευθανασία -ευ: eu, „добър“, „красив“, и θάνατος, thanatos, „смърт“) е ускоряване и облекчаване на смъртта с помощта на медикаменти, обикновено с цел прекратяване на предсмъртната агония при тежки нелечими заболявания.[1]
Евтаназията е разрешена в Белгия през 2002 година. През същата година тя е разрешена и в Холандия. В Холандия евтаназията е право на всеки неизлечимо болен човек, който изпитва непоносими мъки, наясно е с фаталната си диагноза и решен да сложи край на живота си. Правото на собствения си живот има всеки холандец, започвайки от 12-годишна възраст. Все пак, за да се евтаназира дете на възраст между 12 и 16 години, е необходимо, в допълнение към неговото съгласие и съгласието на родителите.
В САЩ, евтаназията е легализирана в няколко щата. В Орегон през 1994 г., в Тексас от 1999 г. Около двеста души се възползвали в Орегон.
В Швейцария, евтаназията е легализирана през 2006 година. Преди това тя е съществувала извън закона – не е разрешена, но не се преследва. Швейцарските власти са си затваряли очите за евтаназията, така от цяла Европа неизлечимо болните отиват в частни клиники в Швейцария в търсене на последна милост.