Евтим Евтимов

български поет

Евтим Михалушев Евтимов е български поет и текстописец, автор на текстове на много български песни от поп музиката.

Евтим Евтимов
български поет
Роден
Евтим Михалушев Евтимов
Починал

Националност  България
Професия учител, редактор, директор на издателство
Литература
Жанрове стихотворение, роман, мемоари
Тема родния край, партизанското движение, светлото комунистическо бъдеще, любовта
Направление Априлско поколение[1][2][3]
Дебютни творби 1951
Известни творби „Ако ти си отидеш за миг“
„Горчиво вино“
„Обич за обич“
Награди „Никола Фурнаджиев“ (2009)
Семейство
Съпруга Снежана Илиева
Романьола Мирославова[4]
Деца Венко Евтимов[4]

БиографияРедактиране

Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 година завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 година във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение.[4] От 1953 година сътрудничи активно на периодичния печат.

Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 1958 и 1960 – 1962 година. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 година. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 година). Едновременно с това до 1975 година е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 година е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 година е главен редактор на списание „Родолюбие“.

 
Паметна плоча на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова на дома им на ул. „Дукатска планина“ № 21А, София

Умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.[5][6]

ТворчествоРедактиране

Евтим Евтимов е сред популярните български поети от края на XX - началото на XXI век, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.

Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).[7]

Химн на МВРРедактиране

През 2010 година пише текста на песента „Нашата полиция“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи.[8][9][10] „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики.[11] Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента. [12] В интервю от 2010 година на въпроса дали съжалява, че е написал текста на песента, поетът заявява:

В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение – скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я е натрапвал.[13]

НаградиРедактиране

БиблиографияРедактиране

Сред известните му творби са:

  • Будни клепачи. Стихове. 1959.
  • Люлка под върховете. Лирика. 1962.
  • Пирински балади. Стихове. 1964 (1970, 1984).
  • Обич за обич. Стихове. 1966 (1974, 1979, 1983, 1984).
  • Клас стани! Стихове за деца. 1967.
  • Книга за една обич. Лирически поеми. 1967.
  • Лирика. 1967.
  • Балада за едно момче. Стихове. 1968.
  • Поема за България. 1968 (1980).
  • Пирински орел. Поема. 1969.
  • Нощи. Интимна лирика. 1971 (1980).
  • Човекът. Лирика. 1972.
  • Българска земя. Лирика. 1972.
  • Цвят от кестен. Лирика. 1972.
  • Щъркели на юг летяха. Стихове за деца. 1973.
  • Горчиво вино. Любовна лирика. 1975 (1978, 1981, 1987).
  • Училище на върха. Стихове за деца. 1976.
  • Първият партизанин. Исторически разказ за деца. 1976.
  • Орлови кръгове. Стихове. 1977.
  • Застава, в оръжие. Записки от границата. 1977.
  • Пирине мой. Дневник на поета. 1977 (1979, 1984).
  • Обредни песни. Стихове. 1979.
  • Нощи. Горчиво вино. Любовна лирика. 1981 (1982).
  • Планина. Сонети. 1984.
  • Любовна лирика. 1984.
  • Съновник. Любовни сонети. 1985.
  • Сватбата на Антон. Документален роман. 1987.
  • Продадени билети. Стихове. 1987.
  • Причастие. Стихове. 1990.
  • Ако и ти си отидеш. 1991.
  • Виното на мрака. Стихове. 1992.
  • Причастие за влюбени. София: Захарий Стоянов, 2002, 210 с.
  • Вино и любов. София: Захарий Стоянов, 2003, 174 с.
  • Вечерна наздравица. София: Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2003, 84 с.
  • Ти си любовта (+ CD). София: Персей, 2007, 192 с.
  • Две жени, две чаши с огън. Любовна лирика. Пловдив: Хермес, 2008, 232 с.
  • За това ли беше всичко. Роман. София: Персей, 2008, 160 с. ISBN 978-954-9420-97-5
  • Жена на балкона. Любовни стихове. София: Millenium, 2010, 64 с.
  • Отец Паисий обикаля още…. Нелюбовни стихотворения. София: Персей, 2011, 96 с.
  • Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов. София: Персей, 2013, 136 с.
  • Разрушаване на паметника. Мемоари. София: Персей, 2013, 192 с.
  • Съчинения. София: Захарий Стоянов.
    • кн. 1: Жени, целунати от Бога. 1. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 2: Жени, целунати от Бога. 2. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 3: Между огън и вода. София: Захарий Стоянов, 2005, 278 с.
    • кн. 4: Искам обич за обич. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 222 с.
    • кн. 5: Шапка на тояга. Опашати епиграми. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, 214 с.
    • кн. 6: Църква за вино. София: Захарий Стоянов, 2008, 175 с.
    • кн. 7: Шапка ти свалям, любов! Нови любовни стихове. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с.
    • кн. 8: Небето идва от земята. София: Захарий Стоянов, 2013, 354 с.

ПаметРедактиране

През 2020 година на негово име кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“.[17][18]

На 24 май 2021 г. на градския площад в Петрич тържествено е открит паметник на Евтим Евтимов, дело на скулптора Евгени Гоцков.[19]

БележкиРедактиране

  1. Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.
  2. Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. – В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома – том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009 Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine., с.19.
  3. Росен Тахов, „Априлски поети възпяха Тодор Живков“, в. „24 часа“, 18 април 2015 г.
  4. а б в Пенчо Ковачев, „Три жени – Снежана, Петя и Романьола, са музите на Евтим Евтимов“, в. „24 часа“, 10 юни 2016 г.
  5. „Последно сбогом на Евтим Евтимов“, Afish.bg, 8 юни 2016 г.
  6. Виктория Ташкова, „Почина големият български поет Евтим Евтимов“, Дарикнюз, 8 юни 2016 г.
  7. „Почина поетът Евтим Евтимов“, dnevnik.bg, 8 юни 2016 г.
  8. Веско Маринов подари попфолк химн на МВР. // News.bg, 2010. Посетен на 8 юли 2010.
  9. „Веселин Маринов – Нашата полиция, химн на МВР“, архив на оригинала от 22 декември 2015, https://web.archive.org/web/20151222122302/http://tekstove.info/browse.php?id=32060, посетен 22 декември 2015 
  10. „Веселин Маринов направи химн на МВР“, vesti.bg, 5 юли 2010 г.
  11. Екатерина Терзиева, „Калуди: Химн на МВР? Пълна простотия, Веско (Интервю с Калуди Калудов)“, в. „24 часа“, 7 юли 2010 г.
  12. „Евтим Евтимов: Гордея се с „Нашата полиция“, БГестрада, интервю на Лео Богдановски за вестник „Телеграф“, 7 август 2010 г.
  13. „Евтим Евтимов в интервю за „Труд“ от 2010 година: „В живота си за нищо не съм съжалявал“, в. „Труд“, интервю на Валентина Петкова, 8 юни 2016 г.
  14. Указ № 220 Обн. ДВ., бр.44 от 30 май 2006 г.
  15. Президентът връчи 20 ордена за 24 май. // Darik News, 23 май 2006.
  16. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.
  17. Маргарита Петкова е първият носител на наградата „Евтим Евтимов“, impressio.dir.bg, 8 септември 2020.
  18. Маргарита Петкова е първият носител на новоучредената награда „Евтим Евтимов“, БНТ, 16 септември 2020.
  19. В Петрич бе открит паметник на поета Евтим Евтимов, focus-news.net, 24 май 2021.

ИзточнициРедактиране

  • Трайкова, Е. „Евтим Евтимов“. В: Речник по нова българска литература. „Хемус“. С., 1994, стр. 123

Външни препраткиРедактиране