Егрикаш ефенди джамия
Егрикаш ефенди джамия или Айше Хатун джамия (на турски: Eğrikaş Efendi Cami, Ayşe Hatun Cami, на македонска литературна норма: Егрикаш ефенди џамија) е бивш мюсюлмански храм в град Битоля, Северна Македония.[1][2]
| Егрикаш ефенди джамия Eğrikaş Efendi Cami | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | джамия |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Битоля |
| Религия | сунитски ислям |
| Мюфтийство | Битолско |
| Архитектурен стил | ранен класически османски |
| Изграждане | XVI – XVII век |
Местоположение
редактиранеДжамията е била разположена в източната част на Горния Дървен пазар, близо до дервишкия гроб на Тез Верен Баба и Йени хамам.[1][2]
История
редактиранеХрамът е изграден в XVI – XVII век. Името ѝ, което в превод означава Господин с крива вежда, вероятно е свързано с основателя. Джамията е регистрирана за пръв път в кадастрални документи от 1203 от хиджра (1788 от Христа). Тогава Айше Ханъм дарява на джамията приходите от един магазин и така тя получава второто си име.[1][2]
Архитектура
редактиранеДжамията е пример за провинциална архитектура – малко квадратно молитвено пространство,[3] покрито със скатен покрив, като горната част на стенипе е била украсена с теракотени плочи.[1][2] Фасадата е била изградена с комбинация от камък и тухла,[3][2] а стените били дебели около метър.[2]
Джамията е имала доста високо многоъгълно минаре от камък с шерефе и конична шапка, покрита с олово, сходно с това на съседната Коджа Кади джамия.[3][2]
Джамията е разрушена по-късно, но е запазена част от беговата къща, която е била до нея.[2]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 295. Посетен на 19 ноември 2017.
- ↑ а б в г д е ж з Егрикаш ефенди џамија // Центар за етнолошки истражувања и применета антропологија. Посетен на 3 юли 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 296. Посетен на 19 ноември 2017.